Проблемът с кадрите във въоръжените сили все повече се задълбочава. Некомлектът от личен състав вече премина критичния минимум. Необходими са спешни мерки и инициативи, които да подпомогнат неговото разрешаване. КООСО винаги е подкрепяло всяка инициатива свързана с развитието и усъвършенстването на въоръжените сили. Като такава ние приемаме и инициативата на министъра на отбраната за въвеждане на доброволна военна служба. След като се запознахме с нея изразяваме следното становище:
Виждането за доброволаната военна служба не съотвества на съдържанието, което се влага в използвания израз. За такава се приема военната подготовка на средношколците, студентите и на граждани пожелали да придобият военни умения. В случая става въпрос за "военна подготовка", а не за"военна служба". Освен това военното обучение на ученици, студенти и граждани под една или друга форма се провежда и в момента. Инициативата предлага само различни варианти за неговото подобряване. Поради това тя не представлява нов подход. "Доброволната служба" или "доброволната подготовка" както трябва да се нарича не може да се приеме като мярка за преодоляване на некомплекта от личен състав. Тя не надгражада способностите на въоръжените сили, а ги подронва изразходвайки средства от бюджета за отбрана.
Доброволната военна подготовка се предлага, както и до сега, да се провежда с три категории обучаеми:
- Първа е военната подготовка на учениците.. Тя в момента се провежда с учениците от 9 и 10 клас в 5 учебни часа в часа на класа. Подготовката е теоретична, съвсем информативна и се отнася до запознаване със задължениятя на гражданите по отношение отбраната на страната, видовете въоръжени сили и действие при кризи от военнен характер. За това обучение са поставени амбициозни цели като: придобиване на военна подготовката, възпитаване на ценностни ориентации и нагласи за родолюбие, достойнство, дълг, чест и отговорност към страната. За такъв малък хорариум от часове тези цели са само пожелания. Независимо от това МО изразходва значителни финансови средства за подготовката и командироване на близо 800 военнослужещи и цивилни служители за провеждане на тези 10 часа.
Предлагат се два варианта за подобряване на това обучение. Първият предвижда хорариума от 5 часа да се запази, а в 11 клас като свободно избираем предмет да се провеждат 65 учебни часа. Те да се разпределят на теоретична и практическа подготовка, която да завърши със стрелби. Предвижда се обучението да се води от учители от средното училище преминали специализиран педагогически курс във военните училища. Вторият вариант предвижда 5 часовите занятия да отпаднат, а на тяхно място да се въведе нов учебен предмет "военна подготовка". Тя да е задължително избираем предмет с хорариум от 80 до 100 учебни часа, от които 40 часа да са практическа подготовка. Вариантът предвижда средните училища да наемат за преподаватели по новия учебен предмет офицери от резерва, а инфраструктурата за практическите занятия да се осигурява от МО.
При сегашното финансово състояние, колкото и патриотична и родолюбива да е тази инициатива това обучение не е необходимо на МО. В този си вариант това обучение само изразходва финансови средства на МО без да надгражда бойните способности на въоръжените сили. Ако се провежда такова обучение е целесъобразно то да се реализира само с финансови средства извън бюджета на МО. Отбраната на страната, като и подготовката на населението за отбрана, не е само задължение на МО, a в нея участие имат всички министерства и ведомства. Поради тази причина за МО е по-приемлив вторият вариaнт. Всички останали варианти трябва да се изключат и да не се разглеждат. В противен случай на този етап обучението на ученици от средните училища трябва да бъде спряно и финансовите средства да се насочат за решаване проблемите на активните сили.
- Втора е военната подготовка на студенти. Тя е разделена на две, подготовка на студенти от висшите военни училища и на студенти от други университети. Със студентите от други висшите училища в момета се провеждат на доброволен принцип два курса, единият начална военна подготовка с хорариум до 90 часа, а другият специална военна подготовка с хорариум не по-малко от 90 часа. От 2014г. до 2017 г. в двата курса са се обучавали около 600 студенти от тях само около 30 са придобили квалификация на основата на която могат да бъдат зачислени в мобилизационния резерв. Предлага се това обучение да продължи по същият начин като се допуска специалната военна подготовка да се провежда от преподаватели от университета от който са кандидатите. За студентите обучаващи се във висшите военни училища до момента такова обучение не се е провеждало. Това означава, че с тях, които са в района на военните училища и се обучават по близки до курсантските специалности не се е правило нищо те да бъдат привлечени за обучение. За сметка на това са се търсили студенти от други училища, с които са провеждали никому ненужни курсове, за които са се изразходвани хиляди левове. През това време във военните формирования са липсвали, резервни части, канцеларски материали и други консумативи. Такъв подход е лишен от всякаква логика и не е в интерес на въоръжените сили.
Предлаганото обучението на студенти от други университети е безполезно и ненужно. То не спомага да се окомлектуват мобилизационните формирования и не осигурява необходимото качество на обучение. На този етап основните усилия трябва да се съсредоточат към студентите във висшите военни училища. Няма друга по-добра възможност резерва да се попълва от студентите, обучаващи се във военните училища.
- Трета е подготовката на цивилни граждани. В момента желаещите се обучават в Единния център за начална подготовка в гр. Плевен. До момента са се обучавали около 150 желаещи. Завършилите курса са положили клетва и са зачислени в мобилизационния резерв. Те обаче не притежават необходимата квалификация за да получат мобилизационно назначение. Предлага се това обучение да продължи като се променят изискванията към кандидатите по отношение на възрастта, психологическата пригодност и др. Предвижда се преминалите обучението по възможност да се привличат за служба в доброволния резерв.
Въвеждането на военна подготовка за цивилни граждани пренасочва усилията на МО от критичните проблеми към дейности не носещи отбранителни способности. В настоящият момент обучението на цивилни граждани не е приоритет на отбранителната политика. Основен приоритет е преодоляване на критичния минимум на некомплекта от личен състав и спиране процеса на загуба на вече изградени способности.
От направения анализ могат да се направят следните
ИЗВОДИ:
1. Подготовката на цивилни граждани за участие в отбраната на страната е важно и отговорно задължение на държавата, но в настоящия момент не е приоритет на отбранителната политика.
2. Така предлагания вариант на "Доброволната служба" не решава, а все повече задълбочава и хронифицира проблема с некомлекта от личен състав на въоръжените сили, като не надгражда, а води до загуба на вече изградени способности.
3. При ликвидирана мобилизационата система и разчитане на мирновоенновременната структура на въоръжените сили, подготовката на цивилните граждани за попълване на мобилизационния резерв е ненужна и безсмислена.
4. Военната подготовка на учениците от средните училища не е задължение на МО и за нея не трябва да се изразходват средства от бюджета на министерството.
5. Основните усилия на МО трябва да се насочат за привличане на студентите от висшите военни училища за обучение в ралични форми за придобиване на военна квалификация с цел попълване на активните сили, доброволния и мобилизационене резерв.
6. В този си вид идеята за доброволна военна служба не съотвества на целите и задачите стоящи пред въоръжените сили и следва да се преразгледа и изпълни с ново съдържание.

София
23.02.2018 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ...................................
/ полк. Иван Иванов/