Конфедерацията на обществените организации от сигурността и отбраната (КООСО), Балканският институт за стратегически прогнози и управление на риска и Институтът за икономика и международни отношения организират на 19 ноември 2020 г. в гр. София национална конференция:

Обява: Свали
Програма: Свали

СВЕТЪТ ПРЕЗ ВТОРАТА ЧЕТВЪРТ НА 21 ВЕК МЕЖДУ „ДИПЛОМАЦИЯТА“ НА ОРЪЖИЕТО И „ОРЪЖИЕТО“ НА ДИПЛОМАЦИЯТА

Генералното прекрояване на постигната в края на Втората световна война архитектура на междудържавните отношения, което се случи през последното десетилетие на ХХ в., поставя държавите и наддържавните структури в качествено нова ситуация. Постигнатите и проверени през предходните десетилетия системи за гарантиране на международната сигурност и за решаване на възникващите противоречия и конфликти по дипломатически път губят ефективност и влияние. Противно на очакванията, пирамидално изгражданият нов световен ред с идеята той да се поддържа в стабилно състояния от единствената останала към началото на това хилядолетие глобална свръхсила – САЩ, се оказва също така неспособна да се справи с новите заплахи и предизвикателства. В края на първите две десетилетия от 21 в. светът е изправен пред трайно дестабилизиране на обширни геополитически региони и генерираният от него мигрантски натиск, превръщането на тероризма в перманентен фактор, ерозиращ сигурността и социалния ред в почти всички държави, делегитимирането на световните организации като средство за обсъждане и решаване на назряващите конфликти чрез преговори и взаимни компромиси, превръщането на регионалните конфликти в трайни огнища на напрежение и т. н.

Налице са и нови, различни от познатите досега причини за глобална дестабилизация. Те засягат човечеството като цяло. Такива са промените в климата, катастрофите с трансграничен характер, пандемиите и др. Те вече не произтичат от конкуренцията за ресурси и сфери на влияние, а поставят въпроса за оцеляването на човешкия вид като такъв. Предотвратяването или преодоляването им все повече ще се определят от формата, в която се развиват междудържавните отношения – на сътрудничество и готовност за решаване на спорните въпроси по мирен път или на конфронтация, враждебност и военни действия.

От вникването в характера на основните сили и процеси, влияещи върху установяването на новия световен ред, ще зависят новите цели, стандарти и стратегии за постигане на сигурност. Това се отнася не само за военните доктрини и за начините, по които ще изграждат въоръжените сили в бъдеще, но и за ценностите, принципите и методите на дипломатическия компонент на този нов световен ред.

Основните теми, които се поставят на дискусия са:

1. Политическите, военните и дипломатическите принципи на изграждането на системата за глобална сигурност през втората четвърт на ХХI в.

2. Новата роля и предназначение на въоръжените сили за гарантиране на националните интереси и сигурност в условията на дифузни, неинституционални и глобални по характера си заплахи (терористични и сепаратистки действия и режими, „замразени“ конфликти, хибридни войни, наслагване на природни и антропогенни кризи, пандемии и т.н.).

3. Взаимното проникване и напрежение между „дипломацията на силата“ и „силата на дипломацията“ в условията на многофакторен, неструктуриран и непрогнозируем, с множество огнища на напрежение и конфликти, свят.

4. Блокови и неблокови системи за взаимна сигурност и противодействие на общите заплахи.

5. Глобалните рискове и системите за тяхното противодействие.

През последните няколко години темата за обща европейска отбрана стана една от много дискутираните теми, най-вече в страните-членки на Европейския съюз. Тук трябва да се отбележи, че тези дискусии по някакъв странен начин заобикалят българските граждани. От сайтовете на Европейския съюз и Европейската отбранителна агенция може да се научи, че се провеждат срещи и форуми на различно ниво и в различни формати, приемат се и се подписват документи, но българската общественост остава неинформирана за тези събития. Последният такъв случай е подписването на документ за свободно придвижване на въоръжени контингенти по въздух и земя през страните-членки на ЕС. България е подписала този документ. Страна по споразумението е и НАТО, което ще рече, че контингенти на страни извън ЕС също ще могат да се придвижват през нашата територия. Разбира се, България е член и на ЕС и НАТО и няма нищо странно в това да бъде част от колективните усилия за повишаване на сигурността на страните-членки на тези организации. Въпросите са по-скоро в посока: 1. Не беше ли редно българската общественост да бъде информирана за тези намерения и действия направителството и Министерството на отбраната? 2. Дали подписването на тези документи е в съответствие с Конституцията на България и националните закони? 3. Не трябваше ли да бъдат направени изменения и допълнения на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, свързани с тези процеси, вместо конюнктурните изменения, предложени неотдавна от Министерството на отбраната? Като се има предвид липста на информация от официалните информационни агенции и държавни институции организаторите на сайта на КООСО се ангажират да информират своите членове и приятели за събитията и документите, свързани с участието на България в общата европейска отбрана и НАТО. Предлагаме първия документ от поредицата. Европейски парламент 2014-2019 Документ за разглеждане в заседание A8-0372/2018 21.11.2018 ДОКЛАД относно военната мобилност (2018/2156(INI)) Комисия по външни работи Докладчик: Туне Келам   PR_INI СЪДЪРЖАНИЕ Страница ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ 3 МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО 16 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ И ТУРИЗЪМ 18 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ 24 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ 25 ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ относно военната мобилност (2018/2156(INI)) Европейски парламент, – като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), – като взе предвид документа, озаглавен „Обща визия, общи действия: по-силна Европа – Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“, който беше представен от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председател/върховен представител) на 28 юни 2016 г., – като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20 декември 2013 г., 26 юни 2015 г., 15 декември 2016 г., 9 март 2017 г., 22 юни 2017 г., 20 ноември 2017 г., 14 декември 2017 г. и 28 юни 2018 г., – като взе предвид заключенията на Съвета от 13 ноември 2017 г. и 25 юни 2018 г. относно сигурността и отбраната в контекста на глобалната стратегия на ЕС, – като взе предвид съобщението на Комисията от 7 юни 2017 г., озаглавено „Документ за размисъл относно бъдещето на европейската отбрана“ (COM(2017)0315), – като взе предвид съвместното съобщение от 10 ноември 2017 г. на Комисията и на заместник-председателя/върховен представител относно подобряването на военната мобилност в Европейския съюз (JOIN(2017)0041), – като взе предвид съвместното съобщение от 28 март 2018 г. на Комисията и на заместник-председателя/върховен представител относно план за действие за военната мобилност (JOIN(2018)0005), – като взе предвид Решение (ОВППС) 2017/2315 на Съвета от 11 декември 2017 г. за установяване на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) и определяне на списъка на участващите държави членки , – като взе предвид препоръката на Съвета от 6 март 2018 г. относно пътна карта за осъществяване на ПСС , – като взе предвид Решение (ОВППС) 2018/340 на Съвета от 6 март 2018 г. за установяване на списък на проекти, които да бъдат разработени в рамките на постоянното структурирано сътрудничество , – като взе предвид съвместните декларации на председателите на Европейския съвет и Европейската комисия и на генералния секретар на НАТО от 8 юли 2016 г. и 10 юли 2018 г., общите набори от предложения за изпълнението на съвместните декларации, одобрени от Съвета на ЕС и Съвета на НАТО на 6 декември 2017 г. и 5 декември 2017 г., както и докладите за напредъка относно тяхното изпълнение от 14 юни и 5 декември 2017 г. и 6 юни 2018 г., включително съответните заключения на Съвета, – като взе предвид заключенията на Съвета от 5 декември 2017 г. и 25 юни 2018 г. относно изпълнението на съвместните декларации, – като взе предвид Брюкселската декларация относно трансатлантическата сигурност и солидарност и декларацията от срещата на върха на НАТО в Брюксел, датиращи и двете от 11 юли 2018 г., – като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно Европейския съюз за отбрана и своята резолюция от 13 юни 2018 г. относно отношенията между ЕС и НАТО , – като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2017 г. относно годишния доклад относно изпълнението на общата политика за сигурност и отбрана , – като взе предвид член 52 от своя правилник, – като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по транспорт и туризъм (A8-0372/2018), А. като има предвид, че основните ценности, на които се основава ЕС – демокрацията, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава, както и основаната на правила международна система и европейското единство, все по-често са поставяни на изпитание в настоящата епоха на геополитически сътресения и разграждане на стратегическата среда; Б. като има предвид, че надеждното възпиране и планирането на реагирането при кризи и на отбраната на континентална Европа зависят от способността за бързо и ефикасно разполагане на сили, включително на външни съюзнически сили; В. като има предвид, че в резултат на „дивидента от мира“ след 1989 г. се наблюдава постепенно свиване на нуждите на отбраната от гледна точка на инфраструктурата и мобилността на въоръжените сили в цяла Европа; Г. като има предвид, че ЕС, сътрудничейки си пълноценно с НАТО, се стреми да бъде гарант на сигурността в световен мащаб, който допринася за мира и стабилността както в Съюза, така и извън него, и който гарантира сигурността на своите граждани и територия чрез уникален и широк набор от политики и инструменти, които са на негово разположение с оглед на осъществяването на тези амбиции; Д. като има предвид, че в съответствие с целите на глобалната стратегия ЕС поема по-голяма отговорност за собствената си сигурност и отбрана, както и по-активна роля на партньор с оглед на международния мир и международната сигурност, по-специално в съседните региони, но и отвъд тях, и увеличава своята стратегическа независимост въз основа на изпълнението на общата външна политика и политика на сигурност; Е. като има предвид, че ЕС трябва да изгради собствената си стратегическа автономия чрез ефикасна външна политика и политика на сигурност, за да се поддържа мирът, да се предотвратяват конфликтите и да се укрепва международната сигурност, като същевременно се гарантира сигурността на неговите граждани и на хората, участващи в мисиите по линия на ОПСО, с цел да се защитават интересите му и да се опазват неговите основополагащи ценности, като в същото време се допринася за ефективното многостранно сътрудничество; Ж. като има предвид, че ЕС трябва да бъде в състояние да взема решения и да предприема действия, без да зависи от капацитета на трети страни, за да изгради собствената си устойчивост и да консолидира своята стратегическа автономия в сферата на отбраната, борбата с тероризма и киберсигурността; З. като има предвид, че стандартизацията и оперативната съвместимост на равнището на инфраструктурата и снабдяването са основни предпоставки за постигането на стратегическа автономия и ефикасна военна мобилност и за осъществяването на Съюза за отбрана; И. като има предвид, че ефективната военна мобилност може да бъде постигната единствено въз основа на пълноценното участие и пълната ангажираност на всички държави членки в пълно сътрудничество с НАТО, като се вземат под внимание наличните ресурси и потребностите и регионалните особености на всяка държава членка, и единствено по начин, който е в съответствие със съответните инициативи на равнището на ЕС с цел изграждане на ефикасна европейска инфраструктура за нуждите на сигурността посредством съгласувани и допълващи се проекти; Й. като има предвид, че военната мобилност е стратегическо и оперативно средство за подпомагане на военната дейност, повишаване на стратегическата автономия на Съюза и улесняване на разполагането, повторното разполагане и подкрепата на силите на държавите членки, с цел осъществяване на военните амбиции на ЕС; К. като има предвид, че ЕС е изправен пред хибридни и многопосочни предизвикателства, идващи по-специално от Далечния север, от Изток, от Балканите и от Южния/Средиземноморския регион; като има предвид, че по-бързото и по-гладко разгръщане на активите и товарите по тези оси (север – юг, запад – изток) може да бъде от решаващо значение за реагирането по надежден начин; Л. като има предвид, че на срещата на върха на НАТО във Варшава през 2016 г. съюзническите лидери се договориха да укрепят позицията на Алианса относно възпирането и отбраната и повишиха готовността на силите за реагиране, като с оглед на изпълнението на тези цели поставиха началото на „засиленото присъствие на предна линия“ и „адаптираното присъствие на предна линия“; М. като има предвид, че военната мобилност е конкретна дейност, която се стреми да отговори на специфичните потребности на ЕС по отношение на сигурността и отбраната и която е част от ОПСО; като има предвид, че колективната сигурност и отбрана на държавите – членки на ЕС, както и тяхната способност да се намесват при кризи в чужбина, като цяло зависят от способността за свободно и бързо придвижване на съюзнически войски и граждански персонал за управление на кризи, материали и оборудване между териториите на отделните държави членки и извън границите на ЕС; като има предвид, че 22 държави – членки на ЕС, са също така съюзници на НАТО и са се ангажирали с колективната отбрана, като притежават само един набор от въоръжени сили и транспортна инфраструктура; като има предвид, че планираните инвестиции в транспортната инфраструктура изискват по-голямо хармонизиране с нуждите на сигурността и отбраната; Н. като има предвид, че значителен брой пречки – физически, правни и регулаторни – често затрудняват придвижването и налагат значителни забавяния, като по този начин се застрашава целта на това придвижване, особено в кризисни ситуации; като има предвид, че ученията на европейските войски под егидата на НАТО през последните години показаха, че подходящата транспортна инфраструктура е от огромно значение за успешното постигане на военните цели; О. като има предвид, че ЕС разполага с надеждни политики и инструменти, за да помага на държавите членки да покриват своите потребности от военна мобилност и да изпълняват своите международни ангажименти; П. като има предвид, че на 28 март 2018 г. Комисията и заместник-председателят/върховен представител публикуваха план за действие за военна мобилност, който съдържа график за стъпките, които трябва да бъдат предприети от ЕС и неговите държави членки; като има предвид, че изпълнението започна с установяване на общи военни изисквания за военна мобилност в рамките на ЕС и извън него и с представяне на предложение за финансиране на военната мобилност чрез Механизма за свързване на Европа в следващата МФР, като се предостави възможност за финансиране на изпълнението на проекти, свързани с двойната употреба (за граждански и военни цели) на транспортната инфраструктура; Р. като има предвид, че в заключенията на Съвета от 25 юни 2018 г. се отправя призив към държавите членки да вземат мерки на национално равнище за повишаване на ефективността на военната мобилност и да опростят съответните правила и процедури в съответствие с плана за действие и военните изисквания относно военната мобилност в рамките на Съюза и извън него, както и в съответствие с националното законодателство на държавите членки, възможно най-скоро и най-късно през 2024 г.; С. като има предвид, че е стартиран проект за военна мобилност в рамките на постоянното структурирано сътрудничество с цел допълване на дейностите на Комисията и заместник-председателя/върховен представител; като има предвид, че тези усилия следва да бъдат допълнени от един допълнителен проект в рамките на постоянното структурирано сътрудничество за изграждане на мрежа от логистични центрове в Европа и за подпомагане на операциите; като има предвид, че създаването на необходимите условия за двойна употреба на инфраструктурата е от първостепенно значение за посрещането на тези логистични нужди; като има предвид, че държавите членки са поели също така ангажименти във връзка с военната мобилност като част от по-обвързващите ангажименти съгласно Протокола относно постоянното структурирано сътрудничество; като има предвид, че проектите по линия на постоянното структурирано сътрудничество следва да се разработват в сътрудничество с НАТО; като има предвид, че е необходимо да се разработи проект в рамките на постоянното структурирано сътрудничество във връзка с мобилността с оглед на военните задачи, посочени в член 43, параграф 1 от ДЕС, и особено с оглед на въздушните и морските транспортни операции; Т. като има предвид, че Механизмът за свързване на Европа е една обща, централно управлявана програма за финансиране, предназначена да насърчава развитието на високоефективни, устойчиви взаимосвързани трансевропейски мрежи (TEN) в областта на транспорта, енергетиката и цифровите услуги, в които усилията са насочени към улесняването на трансграничните връзки и премахването на участъците с недостатъчен капацитет и които предлагат ясна добавена стойност на ЕС, тъй като улесняват транснационалното сътрудничество и транснационалната координация; като има предвид, че в проекта на МФР за периода 2021 – 2027 г. в бюджетния ред за транспортния сектор в рамките на Механизма за свързване на Европа се предвижда нов пакет, предназначен за военната мобилност; като има предвид, че е особено желателно да се запази и увеличи допълнително ефикасността на Механизма за свързване на Европа; У. като има предвид, че Европейската агенция по отбрана осъществява няколко проекта в областта на военната мобилност, дипломатическите разрешения и интермодалните транспортни възли в ЕС и изпълнява наскоро създадените ad hoc програми във връзка с процедурите за разрешение на трансграничното движение и с хармонизирането на военните изисквания, свързани с митниците; като има предвид, че дейностите на Европейската агенция по отбрана и на Комисията трябва да бъдат координирани по ясен и последователен начин, за да се помогне на държавите членки да завършат някои аспекти на плана за действие; като има предвид, че военните потребности, приоритети и изисквания на държавите членки трябва да бъдат взети предвид чрез процес на консултации; Ф. като има предвид, че неотдавна в общия набор от предложения за изпълнение на съвместната декларация военната мобилност беше определена като приоритетна област за сътрудничество между ЕС и НАТО и че в новата съвместна декларация и в Брюкселската декларация относно трансатлантическата сигурност и солидарност беше потвърдено, че тя е приоритет; като има предвид, че НАТО предаде на ЕС своите стандарти, свързани с военната мобилност, включително общите параметри на НАТО за транспортната инфраструктура; Х. като има предвид, че НАТО също съсредоточава вниманието си върху подобряването на собствените си логистични способности чрез плана за допълнително упълномощаване на върховния командващ на обединените сили в Европа в неговата област на компетентност, по-специално чрез адаптиране на законодателството и процедурите, усъвършенстване на командването и контрола, увеличаване на транспортния капацитет и модернизиране на инфраструктурата; отбелязва в този контекст създаването на две нови военни части – обединените сили в Норфолк и съвместната командна структура за тилово осигуряване и логистика в Улм; Ц. като има предвид, че от 2019 г. нататък три от четирите рамкови нации, които участват в засиленото присъствие на предна линия на НАТО на източния фланг, ще бъдат държави извън ЕС; като има предвид, че постоянното присъствие на континента и превозът на подкрепления от САЩ, Канада и Обединеното кралство са от решаващо значение за сигурността на Европа; Ч. като има предвид, че засиленото предварително разполагане на военни логистични товари, включително боеприпаси и гориво, ще спомогне да се облекчат някои затруднения при мобилността; Ш. като има предвид, че независимо от всички тези институционални мерки основните подобрения в капацитета за военна мобилност ще трябва да се извършат от държавите – членки на ЕС, които трябва да адаптират своята национална инфраструктура и регулаторна среда; като има предвид, че това ще изисква да се приложи подход, който да обхваща всички нива на управление, с оглед на широкия кръг от въпроси, които трябва да бъдат решени; като има предвид, че тези общи усилия трябва да се полагат при пълно зачитане на националните процедури за вземане на решения и конституционните изисквания на държавите – членки на ЕС, като се вземат предвид и изискванията за военна мобилност, установени в рамките на сътрудничеството между ЕС и НАТО; Щ. като има предвид, че от плана за действие относно военната мобилност и от пилотния анализ, извършен по инициатива на естонското председателство през 2017 г. за държавите от коридора на Северно и Балтийско море на трансевропейската транспортна мрежа, стана ясно, че максимално допустимата височина и допустимото натоварване на много пътни мостове не са достатъчни за военните превозни средства и че товароносимостта на железопътните линии за придвижване на извънгабаритно военно оборудване е недостатъчна; 1. подчертава, че военната мобилност е основен стратегически инструмент, който предоставя възможност на ЕС да преследва ефективно своите интереси в областта на сигурността и отбраната по начин, който допълва дейността на други организации, например НАТО, и че тя не следва да се ограничава само до отстраняването на физическите, правните и инфраструктурните пречки; подчертава необходимостта от подобряване на военната мобилност с оглед на способността на НАТО за бързо изпращане на подкрепления, което ще подобри нашата колективна сигурност и потенциално ще увеличи приноса на ЕС за международната сигурност и стабилност; посреща със задоволство факта, че напоследък всички заинтересовани страни отделят значително внимание на военната мобилност; отбелязва, че тя повишава готовността и отбранителните способности на Европа с оглед на потенциалните противници и кризисни ситуации, като същевременно спомага за постигане на равнището на амбицията на ЕС в рамките на политиката за отбрана и сигурност, включително по отношение на политическата, оперативната и промишлената стратегическа независимост; 2. подчертава, че планът за действие относно военната мобилност в Съюза е част от общата цел за подобряване на мобилността в ЕС и същевременно за реагиране на предизвикателствата във връзка с логистиката и мобилността, откроени в ОПСО; счита, че за целта е изключително важно да се хармонизират трансграничните стандарти и митническите регулаторни норми, както и административните и законодателните процедури; подчертава, че ролята на съвместните предприятия на ЕС е изключително важна за хармонизирането на административните и законодателните процедури във връзка както с Механизма за свързване на Европа, така и с плана за действие относно военната мобилност; изразява надеждата си, че мобилността с двойно предназначение ще допринесе положително за развитието на Механизма за свързване на Европа, както по отношение на бюджета, така и във връзка с новите и бъдещите потребности; 3. подчертава, че по-нататъшното осъществяване на Европейския съюз за отбрана и укрепването на стратегическата автономия и способността за устояване на бедствия не следва да водят до повишаване на напрежението в отношенията на ЕС със стратегически важни регионални участници; 4. подчертава, че постигането на военна мобилност в Европа е задача, която произтича най-вече от поетия ангажимент и изразената политическа воля на държавите членки, и че ЕС следва да оказва принос, като насочва процеса чрез създаването на рамка за изискванията, осигурява финансиране, изготвя протоколи с цел улесняване на ефикасното придвижване на техническото оборудване и човешките ресурси, насърчава сътрудничеството и предоставя форуми за обмен на най-добри практики, информация и опит с участието на граждански и военни органи; подчертава, че ефективната военна мобилност ще бъде от полза за всички държави членки, като подобри тяхната свързаност както във военната, така и в гражданската сфера; подчертава, че трябва да се съблюдават националните процедури за вземане на решения и конституционната роля на всички държави членки; 5. подчертава, че е важно да се насърчи междусекторното сътрудничество (полезни взаимодействия) между държавите членки с цел развитие на ефективна, оперативно съвместима, сигурна, мултимодална, интелигентна и устойчива мобилност с двойно предназначение, която да отговори на новите предизвикателства, свързани с цифровизацията на транспорта (автомобилостроене и свързаност) и надеждното изпълнение на задълженията и отговорностите в сферата на логистиката с двойно предназначение (за граждански и отбранителни цели) на ЕС, като се има предвид ролята му на глобален фактор; 6. изказва силната си подкрепа за призива на Съвета към държавите членки да разработят национални планове за военна мобилност до края на 2019 г. и да подходят към тяхното изпълнение като към водещ приоритет; посреща със задоволство другите мерки, съгласувани от Съвета в неговите заключения в контекста на глобалната стратегия на ЕС от 25 юни 2018 г., и настоятелно призовава държавите членки да спазят крайните срокове, определени в тях; подчертава, че успешните усилия за насърчаване на военната мобилност ще дадат възможност на държавите членки да планират ефикасно своите действия в областта на отбраната както на национално, така и на колективно европейско равнище, и да участват ефективно в съвместни учения, обучения, мисии и операции по линия на ОПСО; 7. подчертава значението на мобилността при кризи, т.е. необходимостта от бързина и ефективност при разполагането на активи за мисии и операции, за да се гарантира, че ЕС поддържа позицията си на надежден световен гарант на сигурността и участник в областта на мира и е в състояние да се справя ефективно с природни бедствия и хуманитарни кризи, както и с военните задачи по член 43, параграф 1 от ДЕС, илюстрирани от примерните сценарии, и да прилага клаузите за взаимопомощ и солидарност; 8. счита, че една ефикасна политика за военна мобилност ще укрепи мисиите на ЕС в рамките на ОПСО, като се има предвид тяхното международно измерение и целта им да опазват мира, чрез увеличаване на полезното взаимодействие между нуждите на отбраната и ще укрепи способността на ЕС да реагира при извънредни ситуации, както и че повишената военна мобилност ще улесни хуманитарните мисии и действията в отговор на природни бедствия в ЕС; отбелязва, че мисиите в областта на колективната отбрана и националните или европейските мисии и операции за управление на кризи ще извлекат най-голяма полза от увеличената военна мобилност на и извън територията на ЕС; подчертава в този контекст, че напредъкът в тази област ще помогне на държавите – членки на ЕС, които членуват и в НАТО, да изпълнят своите ангажименти по член 5; подчертава специалната роля на неутралните държави членки; при все това отчита, че съгласно член 42, параграф 7 от ДЕС държавите – членки на ЕС, имат също така недвусмисленото задължение да окажат помощ и съдействие с всички средства, с които разполагат, ако държава членка стане обект на въоръжено нападение на своята територия, като това задължение е съвместимо с ангажиментите, поети в рамките на НАТО; 9. отчита, че е важно да се извърши цялостен анализ относно това кои части от ЕС или кои държави членки се нуждаят повече от инвестиции във военна мобилност и са изложени в по-голяма степен на риск от външни заплахи за сигурността; 10. отчита сложния характер на това предизвикателство, което включва, наред с други аспекти, въпросите, свързани с изграждането на инфраструктура, общите стандарти, разпоредбите в областта на транспорта, митниците, данъците и разрешенията за движение, както и всички нива на управление – от общинските администрации до международните организации; във връзка с това призовава за създаване на рамки за обединяване на военните и цивилните участници на всички равнища, включително от страна на НАТО и партньорите на НАТО, с цел обсъждане на съответните въпроси, като по този начин се осигурява добавена стойност и ефективна координация и изпълнение, и посочва, че за да се постигнат оптимални резултати, държавите членки трябва да инвестират в съвместно обучение на административния и институционалния персонал; приветства поетия от Комисията ангажимент да проучи до края на 2018 г. вариантите за стандартизиране и опростяване на митническите формалности; подчертава, че институционалното сътрудничество между държавите членки и съответните организации и агенции е от основно значение за постигането на хармонизация на законодателството на ЕС; подчертава, че следва да се осъществяват специална координация и обмен на опит в случай на двойна употреба на инфраструктура за опасни стоки, за да се предотврати рискът от инциденти, като същевременно се постигне максимална безопасност в рамките на цялата мрежа; 11. отбелязва, че наличният подвижен състав, особено железопътните платформи, за придвижването на тежко оборудване и превозни средства в кратки срокове е намалял значително; 12. отчита, че функционирането в една толкова сложна среда се характеризира с редица трудности по отношение на дублирането и координацията, както и на съответните разходи, които биха могли да застрашат из основи цялостния проект, ако не се управляват по подходящ начин; отчита, че в ЕС вече са били реализирани проекти в сектора на транспорта въз основа на сътрудничество в двете посоки, например проектът „Единно европейско небе“; призовава държавите членки и Комисията да осигурят по-ефективна рамка за сътрудничество; подчертава, че с оглед на изпълнението на проектите за военна мобилност ще бъде необходимо да се задълбочи сътрудничеството между държавите членки и да се насърчи сътрудничеството между гражданската и военната сфера; подчертава необходимостта от координиране с проектите за военна мобилност, изготвени в рамките на постоянното структурирано сътрудничество, както и с проектите, осъществявани в контекста на Европейския фонд за отбрана; 13. съответно подчертава, че разбирането на общата стратегическа цел, разработването на общ план и сътрудничеството между държавите членки са от изключително значение за успеха; изтъква, че последователността във военното планиране е задължително условие за ефективната стратегическа автономия въз основа на стандартизацията и оперативната съвместимост на оборудването и въоръжението, както и на стратегическата доктрина и процесите на командване и контрол; в този контекст посреща със задоволство плана за действие за военната мобилност, в който се очертават конкретни стъпки за различните институционални участници и държавите – членки на ЕС, и в който се признава стратегическата роля на трансевропейската транспортна мрежа; посреща със задоволство ангажиментите, поети от държавите членки; 14. изразява съжаление, че в плана за действие основно се описва подход „отдолу нагоре“ с ограничена стратегическа визия за конкретните цели на отбраната, които ЕС се стреми да постигне чрез различните дейности, описани в плана за действие; във връзка с това изразява съжаление, че все още не е изготвена бяла книга на ЕС за отбраната, която би могла да предостави тази обща целенасоченост; въпреки това счита, че настоящият подход има значителни предимства и ще отстоява интересите на всички държави – членки на ЕС, независимо дали са неутрални или не, в ролята им на съюзници от НАТО; 15. подчертава, че амбициозният график в плана за действие трябва да бъде спазван както от институциите на ЕС, така и от държавите членки, за да се гарантира, че настоящите пропуски в мобилността ще бъдат запълнени възможно най-скоро, както и че ще бъде реализирана степента на амбициозност на политиката в областта на отбраната и сигурността; приветства призивите в плана за действие за подобряване на военната мобилност, като се вземат под внимание хибридните заплахи, особено за транспортната и критичната инфраструктура, и за подобряване на устойчивостта на транспортната инфраструктура на хибридни заплахи; 16. отбелязва напредъка, постигнат при разработването на военни изисквания за военна мобилност в рамките на ЕС и извън него, по-специално за инфраструктурата с двойно предназначение, и приветства активното участие на държавите членки на всички етапи от процеса, водещата роля на Нидерландия по отношение на проекта в рамките на постоянното структурирано сътрудничество, както и приноса на НАТО; 17. посреща със задоволство предложението на Комисията за използване на Механизма за свързване на Европа и значителните средства, предвидени за проектите за военна мобилност с двойно предназначение, с цел да се гарантира, че инфраструктурата е приспособена към потребностите, свързани с военната мобилност; счита, че двойната употреба на инфраструктурата е важна предпоставка, за да може гражданската транспортна мрежа да извлече ползи от плана за действие и от пакета за военната мобилност; счита, че изпълнението на плана за действие е възможност да се създадат нужните условия, за да може гражданската транспортна мрежа да се възползва от повишения капацитет на мрежата, и да се стимулират мултимодалните връзки; приветства призивите за оценка и адаптиране на трансевропейската транспортна мрежа, за да се покрият установените военни изисквания, които ще се прилагат и по отношение на новите граждански транспортни проекти, по-специално летищата, пристанищата, автомагистралите и железопътните линии като интермодални центрове в ключови коридори; съответно изтъква необходимостта да се изготви, в сътрудничество с държавите членки, списък на националните инфраструктури и коридори, като се отчитат специфичните военни характеристики на държавите членки; отбелязва, че разработването на проекти с двойна употреба следва да бъде устойчиво и да спазва екологичните стандарти; 18. счита, че с оглед на оптимизирането на използването на финансовите средства на ЕС всеки проект в областта на транспорта от общ интерес, финансиран от Механизма за свързване на Европа, следва при необходимост да интегрира изискванията за военна мобилност на етапа на проектиране, за да се избегне ненужното модернизиране на инфраструктурата на по-късен етап, а следователно и неикономичното използване на финансирането; счита, че средствата, предоставяни от пакета на Механизма за свързване на Европа за военната мобилност, следва по възможност винаги да дават предимство на мултимодалните проекти, тъй като те осигуряват най-големи възможности за двойна употреба, и на трансграничните проекти, тъй като те допринасят за изграждането на липсващите връзки и за премахването на участъците с недостатъчен капацитет, които понастоящем са основните физически бариери пред бързата и безпроблемна мобилност, както за гражданите, така и за превоза на войски и тежко военно оборудване; подчертава, че при определянето на това кои са участъците от мрежата TEN-T, които са подходящи и за военен транспорт, трябва безусловно да се постига максимално полезно взаимодействие между гражданската и военната сфера и да се съблюдава принципът на двойната употреба; счита, че допълнителните инвестиции в мрежата биха могли да доведат до значителни ползи за военната мобилност, като същевременно биха допринесли за завършването на централната мрежа TEN-T до 2030 г., както и на широкообхватната мрежа до 2050 г.; подчертава, че следва да бъде възможно да се използва финансиране от пакета за военна мобилност за целите на адаптирането на транспортната инфраструктура както в централната, така и в широкообхватната мрежа TEN-T; 19. подкрепя решението пакетът за военната мобилност да се предостави в рамките на централизираното управление на програмата на Механизма за свързване на Европа, както и неговата стриктна цел мобилността да бъде с двойно предназначение; отбелязва предварителните действия, предвидени в плана за действие; призовава Комисията да приеме в срок до 31 декември 2019 г. делегирани актове с цел допълнително уточняване на военните изисквания, изготвяне на списък на частите от TEN-T, подходящи за военен транспорт, изготвяне на списък на приоритетните инфраструктурни проекти с двойна употреба и излагане на процедурите за оценка на допустимостта на действията, свързани с военната мобилност, и критериите за възлагане на обществени поръчки; 20. припомня, че редица технологии, използвани във военния сектор, бяха успешно пренесени в гражданския сектор; подчертава, че въвеждането на интелигентна транспортна система, базираща се на системи с телематични приложения, като например ERTMS и SESAR, и използваща технологиите, свързани с „Галилео“/Egnos/GOVSATCOM, е една от възможностите, свързани с най-много предизвикателства, за гражданския транспортен сектор; съответно счита, че при всяко бъдещо преразглеждане на плана за действие следва в крайна сметка да се разглежда възможността градският транспорт да използва военните решения в отговор на тези предизвикателства, например в областта на киберсигурността и сигурните комуникации; призовава за допълнителни мерки за засилване на сътрудничеството и доверието между участниците в областта на киберсигурността и отбраната и за задълбочаване на сътрудничеството като част от постоянното структурирано сътрудничество; подчертава необходимостта да се продължи разработването на съвместна мрежа за борба с хибридните заплахи, за да се гарантира устойчивостта на инфраструктурите, които са от стратегическо значение с оглед на усилията за подобряване на военната мобилност в ЕС; подчертава значението на продължаващите усилия на институциите на ЕС за актуализиране на регламента за контрол на износа на изделия с двойна употреба; 21. отчита стойността на потенциалните предложения за регулиране на превоза на опасни товари за военна употреба, за актуализиране на митническия кодекс на ЕС и за адаптиране на правилата за ДДС; 22. посреща със задоволство обмена на информация и най-добри практики между военните и гражданските участници в това отношение и подчертава необходимостта от съвместни усилия за изграждане на обща основа за регулиране на превоза на опасни товари за военни цели; 23. отбелязва, че в плана за действие са набелязани значителен брой задачи, които трябва да бъдат изпълнени на равнището на държавите членки, като Европейската агенция по отбрана и Комисията трябва да предоставят подкрепа и насоки за тяхното бързо и ефикасно изпълнение; припомня необходимостта от митническа и данъчна регулаторна рамка, по-специално по отношение на ДДС; подчертава по-специално значението на постигането на хармонизирани правила за разрешенията за трансгранично движение, които са основна пречка за бързото придвижване; подчертава, че държавите членки следва да работят съвместно, за да повишат максимално ефективността на трансграничната двойна употреба и да намалят административните разходи; в този контекст подкрепя амбицията до края на 2019 г. да се съкрати времето за преминаване през границите, както и за тази цел дипломатическите разрешения за сухопътните, морските и въздушните движения да се издават в срок от пет дни, като този срок се съкрати допълнително за звената за бързо реагиране; 24. подкрепя решението на държавите членки, участващи в постоянното структурирано сътрудничество, да включат военната мобилност в първоначалния списък със седемнадесет приоритетни проекта, които да бъдат разработени в рамките на постоянното структурирано сътрудничество; подчертава в този контекст, че проектът в рамките на постоянното структурирано сътрудничество относно военната мобилност би могъл да представлява полезен инструмент за координиране на усилията на държавите членки, предвидени в плана за действие, както и на други дейности извън преките правомощия на ЕС; счита, че това разделение на труда, придружено от подходяща координация, е жизненоважно, за да може проектът в рамките на постоянното структурирано сътрудничество да осигури добавена стойност; приветства също така по-обвързващите ангажименти за опростяване на трансграничния военен транспорт, поети в нотификацията относно постоянното структурирано сътрудничество; призовава държавите членки да вземат активно участие в проекта за военна мобилност в рамките на постоянното структурирано сътрудничество; 25. подчертава, че е важно местните общности да се информират надлежно и да се ангажират във връзка с планирането и въздействието на големите инфраструктури за военна мобилност; 26. подчертава, че в крайна сметка ЕС може единствено да допълва усилията на държавите членки; подчертава, че успехът зависи основно от това дали държавите членки ще възприемат и ще бъдат в състояние да прилагат подход, който обхваща всички нива на управление, с оглед на решаването на съответните проблеми; подчертава колко е важен политическият ангажимент на държавите членки, за да може ефективната военна мобилност във и извън ЕС да се превърне в реалност; подчертава, че за да се постигне необходимата военна мобилност, ще е необходимо да се провеждат сътрудничество и координация с всички съюзници от НАТО; 27. посреща със задоволство новата съвместна декларация относно сътрудничеството между ЕС и НАТО и Брюкселската декларация относно трансатлантическата сигурност и солидарност, както и акцента, който и двете поставят върху въпросите, свързани с военната мобилност; приветства също така новите инициативи на НАТО, по-специално плана за допълнително упълномощаване на върховния командващ на обединените сили в Европа в неговата област на компетентност; приветства работата на НАТО с оглед на осигуряването на военна мобилност в това отношение и настоятелно призовава ЕС и НАТО да предотвратят ненужното дублиране на усилията; подчертава значението на пристанищата като пунктове, свързващи ЕС със съюзниците му от НАТО, както и като вътрешноевропейски морски транспортни връзки за кратки разстояния; подчертава значението на прозрачността и комуникацията относно инициативите на ЕС в областта на отбраната, включително на постоянното структурирано сътрудничество, за САЩ и останалите съюзници от НАТО, за да се избегнат евентуални погрешни представи, и приветства инициативите на ЕС в областта на отбраната за укрепването на европейския стълб в рамките на Алианса; 28. поради това настоятелно призовава ЕС, неговите държави членки и НАТО да засилят сътрудничеството и координацията помежду си , включително чрез използване на финансиране за общи проекти, увеличаване на политическата гъвкавост, придаване на официален характер на отношенията между ЕС и НАТО, разширяване на областите на сътрудничество и по-широко споделяне на информация, когато това е в интерес на сигурността на ЕС, с цел да се гарантира постигането на полезни взаимодействия; изразява надежда, че пречките за споделянето на класифицирана информация между двете структури ще бъдат отстранени възможно най-скоро, за да се даде възможност за по-тясно сътрудничество; 29. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Европейския съвет, Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, агенциите на ЕС в областта на отбраната, генералния секретар на НАТО и правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС и на НАТО. МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО Мнение на малцинството относно доклада за военната мобилност (2018/2156(INI)) Комисия по външни работи – докладчик: Туне Келам Мнение на малцинството, внесено от членовете на ЕП Сабине Льозинг, Мигел Урбан Креспо и Такис Хаджигеоргиу от групата GUE/NGL Докладът разглежда създаването на военно шенгенско пространство, което да улеснява отворените граници за свободното движение на войски и военно оборудване . В доклада се твърди, че военната мобилност е централен стратегически инструмент за преследване на интересите на ЕС в областта на сигурността и отбраната и за гарантиране на способността за намеса при кризи в чужбина. Освен това в доклада се изисква ЕС и НАТО да задълбочат сътрудничеството си в областта на военната мобилност. В него се приветстват значителните средства, които Комисията предвижда за военната мобилност (най-малко 6,5 млрд. евро през периода 2021 – 2027 г.) по линия на Механизма за свързване на Европа (МСЕ). Възразяваме срещу доклада, тъй като той: - предполага съкращаване на средствата за изключително необходимите проекти за гражданска инфраструктура, тъй като добавената стойност за разполагането на военни сили ще се разглежда като приоритет; - засилва гражданско-военното сътрудничество и милитаризацията на ЕС; - разглежда военната мобилност като неразделна част от ЕС, за да може Съюзът да разполага със сили за бърза намеса, които да използва извън територията на ЕС; - допринася за допълнителната ескалация в съседните на ЕС държави, вместо за насърчаването на сигурността и стабилността; - утвърждава сливането на ЕС и НАТО; - не взема под внимание нарушението на член 41, параграф 2 от ДЕС, който забранява финансирането от бюджета на ЕС за военни цели. Настояваме: - конфликтите да се разрешават по пътя на дипломацията и да се отхвърли всяка форма на военно вмешателство; - бюджетът на ЕС да не се използва за финансиране на военни цели и член 41, параграф 2 от ДЕС да се тълкува стриктно; - да се закрият НАТО и всички военни програми на ЕС.   12.10.2018 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРАНСПОРТ И ТУРИЗЪМ на вниманието на комисията по външни работи относно военната мобилност (2018/2156(INI)) Докладчик по становище: Павел Теличка ПРЕДЛОЖЕНИЯ Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения: А. като има предвид, че Механизмът за свързване на Европа (МСЕ) е обща, централно управлявана програма за финансиране, имаща за цел да насърчава изграждането на високоефективни, устойчиви и взаимосвързани трансевропейски мрежи (TEN) в областта на транспорта, енергетиката и цифровите услуги; Б. като има предвид, че МСЕ е съсредоточен върху улесняването на трансграничните връзки и премахването на участъците с недостатъчен капацитет и че той осигурява безспорна европейска добавена стойност, като улеснява трансграничното сътрудничество и координация; В. като има предвид, че в проекта на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. по бюджетния ред на МСЕ за транспортния сектор се предвижда нов пакет, предназначен за военната мобилност; Г. като има предвид, че е особено желателно да се запази и увеличи допълнително ефикасността на МСЕ; 1. приветства факта, че съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно плана за действие за военната мобилност признава стратегическата роля на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) за интеграцията на инфраструктурата на Съюза с цел постигане на бърза и безпроблемна мобилност с високи стандарти и постижения за безопасност на целия континент, като по този начин се осъществи напредък в развитието на вътрешния пазар; 2. счита, че ефикасната и ефективна военна мобилност ще укрепи капацитета на ЕС да реагира на извънредни ситуации като хуманитарни кризи, природни бедствия или извънредни граждански ситуации; 3. решително подкрепя решението пакетът за военната мобилност да се предостави под централизираното управление на програмата МСЕ със строга цел за мобилност с двойна употреба, което допринася за повишаване на ефективността; отбелязва предварителните действия, определени в плана за действие преди въвеждането на военната мобилност, които ще се основават на набелязването и съгласуването на военните изисквания, след което ще бъдат установени участъците от мрежата TEN-T, които са подходящи и за военен транспорт, както и списък с приоритетни проекти, наред с евентуално актуализиране на техническите изисквания, приложими за мрежата TEN-T; 4. настоява, че е необходимо да бъде внесена яснота по отношение на тези действия; призовава Комисията да приеме до 31 декември 2019 г. делегирани актове с цел допълнително уточняване на военните изисквания, списък на частите от TEN-T, подходящи за военен транспорт, списък на приоритетните инфраструктурни проекти с двойна употреба и процедурите за оценка на допустимостта на действията, свързани с военната мобилност, и критериите за възлагане; 5. подчертава, че характеристиките на инфраструктурата (например толерантност по отношение на теглото, максимално допустима височина) оказват значително въздействие върху скоростта на придвижване; посочва, че безпроблемната мобилност и логистика са от първостепенно значение за разгръщането на военни сили, също както са и за пътническия и товарния транспорт; счита, че изпълнението на плана за действие е възможност да се създадат условия гражданската транспортна мрежа да се възползва от повишения капацитет на мрежата и да се благоприятстват мултимодалните връзки; 6. посочва, че проектите в сектора на отбраната, финансирани от пакета за военна мобилност, ще трябва да следват стриктно същите критерии, условия и процедури като посочените в регламента за МСЕ, за да отговарят на условията за допустимост; подчертава, че процесът на установяване на участъците от мрежата TEN-T, които са подходящи и за военен транспорт, трябва безусловно да постига максимални граждански и военни полезни взаимодействия да бъде в съответствие с принципа на двойната употреба; подчертава, че следва да бъде възможно използването на финансиране от пакета за военна мобилност за адаптирането на транспортната инфраструктура както в основната, така и във всеобхватната мрежа TEN-T; 7. подчертава, че за осъществяването на проекти за военна мобилност ще бъде необходимо по-голямо сътрудничество между държавите членки; подчертава необходимостта от насърчаване на сътрудничеството между гражданската и военната сфера; 8. счита, че двойната употреба на инфраструктурата, с изключение на летища и пристанища, включително в случаи на връзка с важни промишлени зони от значение за отбранителната промишленост, е предварително условие, за да може гражданската транспортна мрежа да се възползва от плана за действие и от пакета за военната мобилност; ето защо изразява твърдото убеждение, че проектите, финансирани в рамките на финансовия пакет на МСЕ за военни цели за мобилност, следва да бъдат допустими изключително ако допълват съществуваща гражданска инфраструктура и проекти в рамките на мрежата TEN-T и дават възможност за двойна употреба на инфраструктурата, за да се запази основният акцент на програмата на МСЕ върху гражданските нужди, като например насърчаване на развитието на интелигентен транспорт в рамките на мрежата TEN-T или подобряване на достъпността и наличността на транспортна инфраструктура за целите на сигурността и гражданската защита; 9. подчертава факта, че следва да се осъществява специална координация и обмен на опит, както и адаптиране на съществуващите хармонизирани граждански правила в случай на двойна употреба на инфраструктура за опасни стоки, за да се предотврати рискът от инциденти, като същевременно се постигне максимална безопасност в рамките на цялата мрежа; 10. счита, че с оглед на оптимизиране на използването на финансовите средства на ЕС всеки проект в областта на транспорта от общ интерес, финансиран от МСЕ, следва при необходимост да интегрира техническите изисквания на военната мобилност на етапа на проектиране, за да се избегне ненужно модернизиране на инфраструктурата на по-късен етап по чисто военни съображения, а следователно и неикономично използване на финансирането; 11. отбелязва , че до настоящия момент мрежата TEN-T е била проектирана изключително с оглед на гражданските цели, и счита, че допълнителните инвестиции по мрежата, например при трансгранични проекти или критични инфраструктури, биха могли да носят значителни ползи за военната мобилност, като същевременно се допринася за завършването на основната мрежа на TEN-T до 2030 г. и на широкообхватната мрежа до 2050 г.; 12. счита, че средствата, предоставяни от пакета на МСЕ за военната мобилност, следва, където това е възможно, да дават приоритет на мултимодалните проекти, тъй като те осигуряват най-големи възможности за двойна употреба, както сочи пилотният анализ, осъществен през 2017 г., и на трансгранични проекти, тъй като те допринасят за изграждане на липсващите връзки и за премахването на участъците с недостатъчен капацитет, които понастоящем са основните физически бариери пред бързата и безпроблемна мобилност, както за цивилни лица, така и за прехвърляне на военни формирования и тежко военно оборудване; поради тази причина подчертава, че непрекъснатостта и годността на мрежата, както и нейната оперативна съвместимост и интермодалност, са от съществено значение ; 13. припомня, че няколко технологии, използвани във военния сектор, са били успешно пренесени в гражданския сектор; подчертава, че разгръщането на интелигентна транспортна система, използваща системи с телематични приложения, като например ERTMS и SESAR, и възприемането на технологиите, свързани с европейската навигационна спътникова система „Галилео“/Egnos/GOVSATCOM, са една от възможностите, свързани с най-много предизвикателства, за гражданския транспортен сектор; счита следователно, че при всяко бъдещо преразглеждане на плана за действие следва в крайна сметка да се разглежда възможността градският транспорт да използва военните решения в отговор на тези предизвикателства, например в областта на киберсигурността и защитените комуникации; 14. подчертава значението на пристанищата като точки, свързващи ЕС с неговите съюзници, в рамките на съюзите по линия на Организацията на Северноатлантическия договор и в рамките на вътрешноевропейските морски транспортни връзки на кратки разстояния, както и необходимостта от инсталиране или подобряване на определени елементи на инфраструктурата с цел приемане и презареждане на военни плавателни съдове; 15. припомня необходимостта от митническа и данъчна регулаторна рамка, (по-специално по отношение на ДДС, която е стандартизирана и подходяща за транспортирането на военно оборудване и свързани с него материали, особено когато извънредните ситуации налагат това; 16. счита, че държавите – членки на ЕС, следва да работят съвместно, за да извличат възможно най-големи ползи от ефективността на трансграничния пътен транспорт с двойна употреба и с цел намаляване на административните разходи.  ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ Дата на приемане 9.10.2018 Резултат от окончателното гласуване +: –: 0: 28 7 2 Членове, присъствали на окончателното гласуване Daniela Aiuto, Inés Ayala Sender, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Deirdre Clune, Michael Cramer, Isabella De Monte, Andor Deli, Ismail Ertug, Tania González Peñas, Dieter-Lebrecht Koch, Merja Kyllönen, Innocenzo Leontini, Peter Lundgren, Marian-Jean Marinescu, Georg Mayer, Gesine Meissner, Markus Pieper, Gabriele Preuß, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, Claudia Schmidt, Jill Seymour, Keith Taylor, Pavel Telička, Marie-Pierre Vieu, Kosma Złotowski, Luis de Grandes Pascual, Wim van de Camp, Claudia Țapardel Заместници, присъствали на окончателното гласуване Stefan Gehrold, Maria Grapini, Karoline Graswander-Hainz, Ryszard Antoni Legutko, Henna Virkkunen, Patricija Šulin Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване Angel Dzhambazki   ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ 28 + ALDE Izaskun Bilbao Barandica, Gesine Meissner, Dominique Riquet, Pavel Telička ECR Angel Dzhambazki, Ryszard Antoni Legutko, Kosma Złotowski ENF Georg Mayer PPE Georges Bach, Deirdre Clune, Andor Deli, Stefan Gehrold, Dieter Lebrecht Koch, Innocenzo Leontini, Marian Jean Marinescu, Markus Pieper, Massimiliano Salini, Claudia Schmidt, Henna Virkkunen, Luis de Grandes Pascual, Wim van de Camp, Patricija Šulin S&D Inés Ayala Sender, Isabella De Monte, Maria Grapini, Karoline Graswander Hainz, Gabriele Preuß, Marc Tarabella 7 - EFDD Jill Seymour GUE/NGL Tania González Peñas, Merja Kyllönen, Marie Pierre Vieu S&D Ismail Ertug VERTS/ALE Michael Cramer, Keith Taylor 2 0 ECR Peter Lundgren EFDD Daniela Aiuto Легенда на използваните знаци: + : „за“ - : „против“ 0 : „въздържал се“   ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ Дата на приемане 12.11.2018 Резултат от окончателното гласуване +: –: 0: 39 13 4 Членове, присъствали на окончателното гласуване Michèle Alliot-Marie, Petras Auštrevičius, Bas Belder, Elmar Brok, James Carver, Lorenzo Cesa, Aymeric Chauprade, Javier Couso Permuy, Arnaud Danjean, Georgios Epitideios, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Michael Gahler, Tunne Kelam, Wajid Khan, Eduard Kukan, Arne Lietz, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Andrejs Mamikins, David McAllister, Francisco José Millán Mon, Clare Moody, Pier Antonio Panzeri, Ioan Mircea Paşcu, Alojz Peterle, Tonino Picula, Julia Pitera, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Michel Reimon, Jean-Luc Schaffhauser, Anders Sellström, Alyn Smith, Jordi Solé, Dobromir Sośnierz, Jaromír Štětina, Charles Tannock, Miguel Urbán Crespo, Ivo Vajgl Заместници, присъствали на окончателното гласуване Andrea Bocskor, Igor Gräzin, Rebecca Harms, Marek Jurek, Juan Fernando López Aguilar, Antonio López-Istúriz White, Urmas Paet, Bodil Valero, Mirja Vehkaperä, Marie-Christine Vergiat Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване Inés Ayala Sender, Eleonora Evi, Rupert Matthews, Miroslav Mikolášik, Liliana Rodrigues, Flavio Zanonato   ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ 39 + ALDE Petras Auštrevičius, Igor Gräzin, Urmas Paet, Jozo Radoš, Ivo Vajgl, Mirja Vehkaperä ECR Marek Jurek EFDD Aymeric Chauprade, Eleonora Evi PPE Michèle Alliot-Marie, Andrea Bocskor, Elmar Brok, Lorenzo Cesa, Arnaud Danjean, Michael Gahler, Tunne Kelam, Eduard Kukan, Antonio López-Istúriz White, David McAllister, Miroslav Mikolášik, Francisco José Millán Mon, Alojz Peterle, Julia Pitera, Cristian Dan Preda, Anders Sellström, Jaromír Štětina S&D Inés Ayala Sender, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Wajid Khan, Arne Lietz, Juan Fernando López Aguilar, Andrejs Mamikins, Clare Moody, Pier Antonio Panzeri, Ioan Mircea Paşcu, Tonino Picula, Liliana Rodrigues, Flavio Zanonato 13 - ENF Jean-Luc Schaffhauser GUE/NGL Javier Couso Permuy, Sabine Lösing, Miguel Urbán Crespo, Marie-Christine Vergiat NI James Carver, Georgios Epitideios, Dobromir Sośnierz VERTS/ALE Barbara Lochbihler, Michel Reimon, Alyn Smith, Jordi Solé, Bodil Valero 4 0 ECR Bas Belder, Rupert Matthews, Charles Tannock VERTS/ALE Rebecca Harms Легенда на използваните знаци: + : „за“ - : „против“ 0 : „въздържал се“

Конфедерацията на обществените организации от сигурността и отбраната (КООСО) е сравнително нова организация, но води изключително динамичен и разнообразен обществен живот. В КООСО членуват голям брой организации от цялата страна, поради което КООСО е търсен и желан партньор от редица други обществени организации от страната и чужбина. На първата снимка са показани председателят на КООСО полк.(о.р) Иван Иванов и проф. Иванов при участие в международен форум. На втората снимка могат да се видят учстниците в конфедеративния съвет, проведен на станцията на БЧК в с. Лозен, през април 2019 г. Обществената ангажираност и отговорност на КООСО е добре известна и високо ценена от нашето общество. Със своите становища и предложения за решения на различни проблеми в обществения живот и най-вече в областта на сигурността и отбраната КООСО вече има изграден висок авторитет както сред обществените организации и политическите партии, така и в държавните институции. Концентрираният в КООСО интелектуален капитал и богат обществен опит дават възможност на организацията да има съществен принос при провеждане на научни форуми самостоятелно или заедно с други научни организации. Снимките са от конференция "България в общата европейска отбрана", проведена през май 2018 г.

Участието в политиката и взаимоотношенията с политическите партии е един от въпросите, които затормозяват обединителните процеси на военно-патриотичните и родолюбиви организации. Този проблем е в основата на напрежението, тлеещо между Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) и Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната (КООСО). Запасното войнство трудно се ориентира в проблемната ситуация, в условията на която се осъществява обединението на нашето съсловие и на неговите организации. Какво се случва, на какво ставаме свидетели, на спор за политики или на борба за влияние? В средите на СОСЗР се чуват гласове, че обвързването на военно- патриотичните организации (ВПО) с политически партии е непродуктивно и води до превръщането им в партиен придатък. Председателят на СОСЗР, който на последните парламентарни избори беше кандидат за депутат в партийна листа, критикува в Отчетния доклад за дейността на Съюза през 2018 г. Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната за това, че си взаимодейства и има споразумение за сътрудничество със същата тази партия. Асоциацията на Сухопътните войски, колективен член на СОСЗР, определя тези обвързаности на Конфедерацията като нецелесъобразни и противоречащи на нейната политика, поради което взе решение да преустанови членството си в нея. От своя страна, ръководството на КООСО застъпва позицията, че сътрудничеството със системна, национално-отговорна политическа партия, на основата на подписано споразумение, е законосъобразна практика и един от пътищата, водещи към постигане на целите, залегнали в Устава на сдружението. И тук стигаме до един принципен въпрос, който няма как да подмина. Кое е по-морално и достойно, да огласиш в публичното пространство сътудничеството си с дадена политическа сила и да подпишеш съответстващо Споразумение с нея или скрито от обществото да поемеш ангажимент да подпомагаш същата тази партия в изборния процес? Реторичен въпрос, който не се нуждае от коментар. Дискусията за правото на военно-патриотичните организации на политическа дейност проби и парламентарните стени. В Законопроект за изменение и допълнение на ЗОВСРБ, приет на първо гласуване на 24 април тази година, седем народни представители от управляващите внесоха преди второто гласуване допълнение в ал.1 на член 226м, касаещо правомощие на министъра на отбраната. Тази алинея гласи, че „Министърът на отбраната може да подпомага военно-патриотичните съюзи...създадени като юридически лица за осъществяване на общественополезна дейност, (…) (и следва допълнението със следния текст) - „които не осъществяват политическа дейност“. Озадачава ме фактът, че мнозинството от вносителите са бивши офицери от кариерата, между които действащ зам.-председател на Народното събрание, бивш министър на вътрешните работи, а преди това и зам.-министър на отбраната и зам.-началник на отбраната. Ще добавя, че председателят на Комисията по отбрана, приела поправката, е бивш началник на отбраната. В случая ме терзае мисълта, дали това откровено дискриминационно допълнение е неволна грешка, плод на предоверяване на експертите, или се изпълнява нечия политическа поръчка във вреда на съсловието, към което принадлежат уважаемите народни представители. Не допускам, че чувството им за съпричастност към българското войнство е останало в миналото. В обзелите ме догатки около този факт, неволно стигам до знаменита „Приказка за стълбата“ на бележития български поет Христо Смирненски, посветена на всички, които ще кажат „Това не се отнася до мене“! Законът и участието на ВПО в политиката Дискриминационното отношение към ВПО, които провеждат политическа дейност, се дължи може би на погрешно тълкуване на чл.12, ал.2 от Конституцията, който постановява, че „Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщна само на политическите партии“. Нека припомня, че по този текст, по искане на Върховния касационен съд, беше образувано конституционно дело №1/2015 г. Вносителят искаше от Конституционния съд да постанови какъв вид политически цели и извършване на какви видове политическа дейност могат да се определят като „присъщни само на политически партии“, поради което са забранени за гражданските сдружения. Конституционният съд отклони искането на ВКС за тълкуване на чл.12, ал.2 от Конституцията с мотива, че то е недопустимо. В Определението си Конституционния съд посочва, че има яснота по отправеното искане, като се позовава на два аргумента: - първо: Гражданските сдружения, по силата на чл. 2, ал. 1 и 2 от Конституцията, не могат да провеждат политическа дейност, свързана с промяна на унитарния характер на държавата, на териториалната цялост, единството на българската нация, осъществяване на народния сувернитет и ограничаване на държавния сувернитет; - и второ: В Конституцията - чл.44, ал. 2, са формулирани ограниченията на дейностите на гражданските сдружения - „Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу сувернитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие“. Отчитайки тези норми, залегнали в основния закон, Конституционният съд, с Определение №1 /17 март 2015 година, прекрати производството по к. д. №1/ 2015 г. и върна искането на вносителя. Като се ръководим от принципа, че всичко, което не е забранено, е разрешено, би следвало, след това решение на Конституционния съд, да се сложи точка на дискусиите каква политическа дейност могат да провеждат гражданските сдружения и на каква те нямат право. Това за съжаление за сега не се получава. Цитираните конституционни текстове и Определението на Конституционния съд дават основание да се направят две много важни констатации: - първо: Няма законова пречка гражданските сдружения, включително и ВПО, да участват в политиката; - и второ: Гражданските сдружения имат право на политическа дейност, с изключение на ограниченията по чл. 2, ал. 1 и 2, и чл. 44, ал. 2 от Конституцията на Р. България. Политика, политическа и партийна дейност Няма да превръщам този материал в лекция по политология, но ще се позова на някои важни за целите на тази публикация теоретични положения. Терминът „политика“, в зависимост от епохата, за която се отнася, от нейните функции, природа и произход, от връзката й с властта и обществото, има десетки определения. Ще се позова на определението на проф. Георги Карасимеонов, който посочва, че „Политиката е сфера на социални отношения, характеризиращи се със спецефични институции, процедури и дейности, чрез които разнородните интереси и ценности в дадена човешка общност в различна степен на взаимодействие и конфликт придобиват характер на общовалидни и задължителни правила и норми, необходими за съвместното съжителство на членовете на тази общност“. (Политика и политически институции, С.,2004 г.) Политиката на практика се свежда до вземане на решения за поддържането и провеждането на определен курс от действия и до взаимоотношенията на големи социални групи, които изразяват и отстояват общите си интереси. Политиките могат да се разглеждат и в по-тесен смисъл на думата и да изразяват конкретен план или основни принципи на действие, към които дадена организация се придържа в изпълнение на някаква своя кауза, начинание, инициатива. С политика се занимават политическите институции - парламент, правителство, президент, съд, армия, полиция и гражданските институции или както още се наричат институции посредници между гражданите и държавата, каквито са политическите партии, синдикатите и другите организации на гражданското общество, включително и военно-патриотичните и родолюбиви сдружения. Политическата дейност от своя страна е дейността, свързана с разработването и провеждането на политиката. Такъв вид дейност извършват политическите и гражданските институции - държавата, държавните власти и институции, бизнесорганизациите, политическите партии, синдикатите и неправетелствените организации. Политическата дейност е по-широка категория от партийната дейност. Последната е само една от видовете политическа дейност. Партийната дейност е политическа дейност, която провеждат политическите партии и коалиции. Тя е насочена за изпълнение на партийните функции и задачи и за постигане на поставените цели и интересите на партията. По своята същност, партийната дейност е целенасочен, планиран и организиран единен процес на теоретически, идейно-политически, партийно-организационни и организаторски действия на партийните органи, организации и членове за формиране и осъществяване на партийната политика. Тя се осъществява от партийните органи, организации, актив, апарата и членовете на партията. Гореизложените аргументи показват, че гражданските сдружения не се занимават с разработването на партийна политика и не провеждат партийна дейност. Взаимоотношения на ВПО с политическите партии и коалиции Този въпрос е уреден в българското законодателство. Няма законова пречка военно-патриотичните организации и съюзи да си взаимодействат с политически партии по въпроси от взаимен интерес. Това може да става, каквато практика има у нас още от първите години на демокрацията, по широк кръг от въпроси и чрез различни форми, включително и чрез подписване на споразумения за сътрудничество и съвместна дейност. Критиките на ВПО, които осъществяват съвместната си дейност с партиите на базата на подписани споразумения, са неоснователни. Няма законова забрана за уреждане по този начин на взаимоотношенията между организации на гражданското общество. В тези споразумения за сътрудничество обаче трябва да се съблюдават наложените от Закона за политическите партии ограничения, каквито са: - чл. 3 - „Организациите, които не са политически партии, не могат да участват в избори“. – чл.20, ал.3 – „Политическите партии не могат да създават свои структури в юридически лица с нестопанска цел.“ Военно-патриотичните организации и техните членове могат да изразяват гражданската си позиция чрез участие в демонстрации, дискусии, митинги, събрания и други публични форми в случаите, когато те не са част от политическа кампания по печелене на избори. Включването на ВПО в несвързани с избори обществено-политически дебати се предопределя от целите на сдруженията, работещи в обществена полза, които са заложени в ЗЮЛНЦ. Повечето от тези цели водят към вземане на политически решения на национално или местно ниво, включително и към законова регламентация на едни или други обществени отношения. В практика се утвърдиха и се прилагат редица законови форми и инструменти за непряко участие на ВПО в изборния процес, като: - залагане на приоритетни за ВПО въпроси и предложения в предизборните платформи на политически партии и коалиции; - включване, по предложение на ВПО, на изявени техни представители в гражданските квоти на партиите за национални и местни избори; - издигане на кандидати на сдруженията от инициативни комитети, зад които застават и политически партии; - участие на представители на ВПО, по съответния ред, в провеждането на избори като наблюдатели или в секционни комисии и т.н. Взаимоотношения на ВПО с властта в областта на политиката Военно-патриотичните организации и съюзи натрупаха полезен опит в работата с държавните власти и институции. Особено място в това отношение заемат дейностите, свързани с участието на военно-патриотичните сдружения в изработването на политики и закони. Този въпрос е регламентиран в актове на ООН и на Европейския съюз, а също и в национални документи. Бих посочил Всеобщата декларация за правата на човека, Международното споразумение за граждански и политически права и Регламент №211/2011 г. на Европейския парламент и на Съвета. Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е националният акт, който регламентира гражданското участие в правенето на политики и в законодателната дейност. Съпричастността на родолюбивите организации към изработването на политики и закони е неразделна част от демокрацията на участието, която допълва представителната демокрация. В годините на прехода, в съответствие със законодателството, се утвърдиха три механизма за взаимодействие с властите в областта на политиката: предоставяне на информация; консултиране и активно участие. Военно-патриотичните и родолюбиви организации могат да участват в управлението и в разработването на политики и закони, най-вече в областта на отбраната и сигурността на страната, чрез: - пряко участие в управлението чрез четирите форми на пряката демокрация: референдуми, гражданска инициатива, европейска гражданска инициатива и общи събрания на населението; - упражняване на конституционното право на предложения, петиции и сигнали; - институционализиране на включването на ВПО в съвместни постоянни или временни държавни органи за разработване на политики или проектозакони; - консултиране на държавните институции; - сключване на договори с държавните власти и институции за разработване на политики и проектозакони и други. ... Военно-патриотичните и родолюбивите организации стоят в центъра на неправителствения сектор. Активното им участие в политиката ще повиши тяхната роля в държавата и обществото и ще ги превърне в действен притегателен център и средище за изява на българското войнство. Ген. м-р о.з. д-р Стоимен Стоименов

Сговорна дружина, планина повдига! Народна поговорка Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната предоставя на вниманието на военно-патриотичните съюзи и организации Проект на Визия за създаване, развитие и функциониране на Общ съюз на българското войнство. Този стратегически по характер документ е разработен от ген. м-р д р Стоимен Стоименов – председател на Центъра за изследване на асиметричните рискове и заплахи за сигурността в Югоизточна Европа и Черноморския регион, по идея на ръководството на Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната (КООСО). Визията представя вижданията на автора за пътя, който трябва да се измине и действията, който трябва да се предприемат, за да се постигне стратегическата цел на обединението- изграждане на силен, единен съюз на българското войнство, незаобиколим фактор в държавата и обществото, изразител и защитник на правата и интересите на своите членове и на родолюбивото българско гражданство. Този документ е методология на работата за единение и обединение на военно-патриотичните съюзи и организации в единен, общ съюз на българското войнство. Като документ с основополагащо значение, Визията има научен и почертано практико-приложен характер. Тя идва в точното време, за да подпомогне управителните органи на военно-патриотичните сдружения в процеса на общата им работа за единение на запасното войнство и обединение на родолюбивите организации. Визията е документ, който стъпва на днешните реалности в страната и света. Нейният поглед, е обърнат към бъдещето и е в хармония с тенденциите за развитие на международните отношения, включително и във военната област. Визията е иновативен проект, който съдържа редица нови политики и идеи за единение на българското войнство и обединение на родолюбивите организации. Тя разкрива механизмите и технологията на сътрудничество и съвместна работа на военно-патриотичните организации (ВПО), качествените характеристики, мисията и модела на Общия съюз, общите цели, интереси и приоритети, съдържанието на общественополезната дейност, участието във властта и взаимодействието с държавните институции, информационната политика и гражданския контрол. Този проект очертава парадигмата на единния съюз на българското войнство. Представеният модел на Общия съюз е научно-обоснован и защитен с убедителни аргументи. Визията е документ с комплексен характер. Тя разглежда последователно, в диалектическа връзка и единство цялото множество от политики и действия, които затварят кръга на общата работа за обединение на военно-патриотичните съюзи (ВПС) и организации. Направен е кратък, но задълбочен анализ на средата, в която ще се развива и функционира Общият съюз на българското войнство. Разработена е философията на единението и обединението като поотделно са развити двата процеса. Предложен е модел на споразумение за сътрудничество и съвместна работа между военно- патриотичните организации (ВПО). Последователно са разгледани дейностите на Общия съюз като родолюбива организация, работеща в обществена полза. Формулирани са предназначението, целите и задачите на един бъдещ Учредителен конгрес. Описани са качествените характеристики на желаното състояние на Съюза, което трябва да бъде постигнато с изпълнението на Визията. Визията може да се възприеме като пътна карта на съвместната работа на военно-патриотичните съюзи и организации за достигане на стратегическата цел на обединителните процеси. В нея много ясно са разписани периодите и етапите, през които трябва да се премине и конкретните цели, които се преследват, за да се постигне в крайна сметка поставената стратегическа цел на обединението. Визията е реалистичен, обективен и справедлив документ. Той не вменява вини за сегашното неудоволетворително състояние на ВПО а само посочва проблемите за да може да стъпи на реалностите при търсенето на нови подходи и модели на работа за справяне с предизвикателствата пред ВПО и съюзи на съвременния етап от развитието на страната. Оценявайки по достойнство качествата на Проектовизията, на националното съвещание, състояло се на 12. 04. 2019 г.,Конфедеративният съвет единодушно я утвърди като платформа на КООСО за единение на родолюбивото българско гражданство и за обединение на ВПО в Общ съюз на българското войнство. Визията е на разположение на колегите от сектора за сигурност и на гражданското общество като цяло. Ние я лансираме в публичното пространство с цел да предизвикаме дискусия по заложените в нея виждания, тези и конкретни предложения свързани с организирането и протичането на обединителните процеси на ВПО. Разчитаме на подкрепата и на активната гражданска позиция на колегите, които възприемат единението на българското войнство и обединението на военно-патриотичните съюзи и организации като своя кауза в името на която си струва да се вложат сили, знания и умения. Визията няма да се хареса на тези които си затварят очите пред новите реалности, които робуват на статуквото и бранят със зъби и нокти заеманите ръководни позиции в обществените организации. Много ми се иска и дълбоко вярвам, че този път манипулациите и общите приказки няма да минат. Българското офицерство е достатъчно зряло и мъдро, патило и препатило за да бъде заблудено. Надявам се, че ще поеме по спасителния път на единението и обединението на военно-патриотичните организации в Общ съюз н българското войнство. Ние, от КООСО, ще се отнесем с необходимия респект и към други документи, посветени на тази тема, защото, както е добре известно, единението и обединението е неизменно верую на Конфедерацията от създаването й до наши дни.Тя между впрочем се появи на бял свят преди десет години в името на обединението на ВПО. Авторът на „Визия за създаване, развитие и функциониране на Общия съюз на българското войнство“ е нашият уважаван колега, бивш председател на КООСО, генерал Стоименов. Генерал Стоименов е признат визионер, сторонник на каузата за изграждане на силен и влиятелен съюз на българското войнство, който да обединява служителите - бивши и настоящи от силовия сектор на държавата в общ съюз със статут на незаобиколим фактор в държавните и обществени дела. Той е автор на единствената за сега книга, „В единението е силата на българското войнство“, която е посветена на тази проблематика. Полк. о. р.инж. Иван Иванов, председател на КООСО Съдържание Встъпление 3 І. Изводи от анализа на средата в контекста на единението на българското войнство и обединението на военно-патриотичните организации 3 ІІ. Развитие на сътрудничеството и съвместната работа на военно-патриотичните организации за единение на българското войнство 3 ІІІ. Модел, предпоставки и принципи за изграждане и функциониране на Общия съюз на българското войнство 3 ІV. Свикване и провеждане на Учредителния конгрес на Общия съюз на българското войнство 3 V. Символи и атрибути на Общия съюз на българското войнство 3 VІ. Мисия на Общия съюз на българско войнство 3 VІІ. Цели на Общия съюз на българско войнство 3 VІІІ. Приоритетни задачи на Общия съюз на българско войнство 3 ІX. Дейности и действия на Общия съюз на българско войнство за постигане на целите, изпълнение на приоритетите и на поставените задачи 3 Управленска дейност 3 Социална дейност 3 Участие на Общия съюз в процесите на изработване на политики и закони в областта на националната сигурност 3 Научно-изследователска, образователна и експертна дейност 3 Информационна дейност 3 Взаимодействие с държавата, бизнеса и обществени организации 3 Стопанска дейност 3 Международна дейност 3 Граждански контрол 3 X.Състояние и качествени характеристики на Съюза след изпълнение на „Визията за създаване, развитие и функциониране на Общия съюз на българско войнство“ 3 Заключение 3 Визия за създаване, развитие и функциониране на Общ съюз на българското войнство В единението е нашата сила! Встъпление Преходът към демокрация е белязан с лавинообразно създаване на структури на гражданското общество. Проявената в това отношение гражданска активност е израз на нарасналата роля и значение на суверена в развитието на демократичните процеси у нас. Неразделна част от развитието на този процес е създаването на военно-патриотични организации и съюзи на запасното войнство. В годините на прехода техният интерес беше преимуществено насочен към въпросите, свързани със запазване отбранителната способност на страната и грижата за своите членове, които бяха подложени на чистки и репресии. В годините след приемането ни в НАТО и ЕС се наблюдава процес на увлечение към създаване на нови военно-патриотични организации (ВПО) и съюзи, като цифрата им към момента надминава 50. Това множене е резултат най-вече на неудовлетворението от работата на съществуващите организации и на стремежа да се направи нещо повече за защита и задоволяване на интересите на хората, посветили живота си на отбраната на страната. Тази тенденция само потвърждава максимата, че не винаги по- голямото количество води към по-голямо качество. Наблюдава се застой в развитието и ефективността от дейността на ВПО. Засилва се отчуждението и безразличието на офицерството към съюзната дейност. Сега организираните във военно-патриотичните организации офицери и сержанти от запаса и резерва са в рамките на 10% - 15% от общия им брой. И най-големите организации, каквито са СОСЗР и КООСО, не успяват да се утвърдят убедително като незаобиколим фактор в държавата и обществото. В голямата си част българското войнство не възприема съюзите и организациите като притегателен център и средище за тяхната обществена изява. Натрупаха се убедителни свидетелства, че досегашният модел на сдружаване на служителите от сектора за сигурност и отбрана не води към задоволителен коефициент на полезно действие. На дневен ред е задачата за изработване на нов проект на организиране на българското войнство, който да е в хармония с новите реалности. Целта на промяната на модела е да се обединят съществуващите обществени организации - съюзи, алианси, асоциации, федерации, конфедерации, фондации в единна обществено-политическа организация на българското войнство. Подходящо работното наименование на сдружението е „Общ съюз на българското войнство.“ Философията на предлагания проект на новия модел на организиране се основава на два взаимосвързани и влияещи си процеса: - процес на единение на българското войнство; - и процес на обединение на военно-родолюбивите съюзи и организации. Единението ще върви с крачка напред и ще предпоставя обединението на организациите в Общ съюз на българското войнство. Създаването на такъв съюз е деликатна и чувствителна идея, която не може да се реализира от днеска за утре. Това е процес, който ще изисква време и търпение и най-вече добра воля и добронамерена съвместна работа. Предлаганата за дискусия Визия разкрива вижданията за мисията, целите, организацията, приоритетите, задачите и пътя, който трябва да се измине, за да се създаде Общият съюз и той да се превърне във влиятелна национална военно-патриотична организация на родолюбиво настроените български граждани. По замисъл тя ще е пътна карта на единението на българското войнство и на създаването, развитието и функционирането на Общия съюз. Целите, заложени във Визията по отношение на развитието и функционирането на Общия съюз на българското войнство, ще се постигнат за период от два конгресни цикъла. През това време Съюзът ще се масовизира, ще укрепне организационно и ще развие в пълен обем възложените му с Устава функции, качества и дейности. В края на този осемгодишен период Общият съюз трайно ще заеме лидерска позиция сред военно-патриотичните съюзи и неправителствените организации по отношение ефективността на провежданата общественополезната дейност в интерес на националните интереси и идеи, за изграждане на нова България, съизмерима със средно развитите страни от европейското семейство. І. Изводи от анализа на средата в контекста на единението на българското войнство и обединението на военно-патриотичните организации Живеем в динамично време, във време на дълбоки и кардинални промени в международните отношения и в глобалната среда за сигурност. Светът се променя. Международните съюзи и трансграничните корпорации също се променят. Държавите се преустройват, за да се съхранят и да гарантират своята сигурност и бъдеще. Хората също се променят. Те са по улиците и площадите и все по-категорично и на висок глас заявяват своята гражданска позиция и решимост сами да определят съдбата си, да участват във вземането на управленските решения, да гарантират държавността, националната и културната си идентичност. Тече необратим процес на утвърждаване на нов световен ред. Еднополюсният свят, установен след рухването на Берлинската стена, остава в историята. На смяна идва многополюсният свят. Китай, Русия и други страни набират скорост като световни сили. Без тях и против тяхната воля не може да бъде решен нито един световен проблем. Неолибералният капиталистически модел се провали и се търси негов заместник. Непреодолимо остава напрежението и разноговоренето по отношение перспективата на НАТО и ЕС. С траен характер е кризата на доверието в отношенията САЩ, ЕС, Русия. Брекзит разтърси обединена Европа. Замразените и активните конфликти в нашия регион, кризата около Украйна и Близкия изток, трупането на военна сила в и около Черно море крият рискове с непредвидими последствия за сигурността и бъдещето на България. Прогнозата е, че в близките 10-15 години напрежението в международните отношения ще се запази, като е много възможно да се стигне до мащабен военен конфликт. А България, въпреки европейската и евроатлантическа интеграция, продължава да изостава от развитите европейски страни по всички качествени икономически, социални и чисто военни показатели. България е първенец в ЕС по оглавяване на негативни класации. Ние държим първото място в света по скорост на намаляване на населението. Наше е първото място в ЕС по бедност на населението. 49% от българското население, 52% от децата и 61% от пенсионерите са застрашени от социално изключване- нива два пъти над средноевропейските. Първи сме в ЕС по корупция по високите етажи на властта, по най-ниска раждаемост, по най-висока смъртност, по най-много убити при катастрофи, по брой на пушачи, по контрабанда на стоки, по сива икономика, по най-малко пари за наука и иновации, по свобода на медиите, по нарушаване на човешките права, по изоставени деца и т. н. Образованието и здравеопазването са от години в тежка криза. Незапомнената демографска катастрофа руши устоите на държавността. България се обезлюдява и обезкървява. Над 600 села за годините на прехода вече са заличени от картата на България. Изтича национален капитал и сивото вещество на нацията. За последните тридесет години над два милиона български граждани потърсиха спасение в чужбина. По официални данни на НСИ, в повече от 1/4 от 5329-те градове и села на страната етническите българи са малцинство. Мнозинството е на други етноси, като тази тенденция се усилва. Прогнозата на Световната банка е, че към 2050 г. населението на България ще остане 4,5 милиона, а българите ще са малцинство в своята държава. По тези причини съвсем естествено възниква тревожният въпрос за бъдещето на България, ще се стигне ли до българска държава без българи или което е още по-лошо - дали няма от най- старата държава в Европа да остане само едно географско понятие. Притеснително е, че няма дълготрайна политика и перспективен план за действие за излизане от тази ситуация. Много сериозни са и проблемите в Сектора за сигурност и отбрана. Интегрирането на националната система за сигурност в колективните системи за отбрана и сигурност на НАТО и ЕС не може да реши националните ни проблеми в тази област. Правителството в официален документ призна, че армията не е в състояние да изпълни конституционния си дълг, поради което разчитаме на Чл. 5-ти на Вашингтонския договор. Застрашително голям е некомплектът във Въоръжените сили - средно 20%, а по отношение на доброволния резерв този некомплект достига 83%. Буксуват процесите по модернизацията и превъоръжаване на Въоръжените сили. Човекът - воин не е поставен в центъра на военната политика на държавата. Пада престижът на армията, на службата в нея, на военната професия. Прекъсната е връзката народ-армия. Представително международно изследване на Галъп показва, че 47% от българските граждани не биха се сражавали за Родината. Само 25% са изразили готовност да защитават страната си с оръжие в ръка. Още по-тревожна е картината със състоянието на вътрешната сигурност и обществения ред. Този сектор е в перманентна криза- управленска, функционална, организационна, кадрова и материално- техническа. Хората, особено в отдалечените райони и в обезлюдяващите се села, живеят в условия на несигурност и страх за своя дом, имот, здраве и живот. Няма напредък в борбата за ограничаване на корупцията, на битовата и организираната престъпност. Устойчива е тенденцията за увеличаване броя на наркозависимите, особено на децата и подрастващите, които страдат и от редица други пороци. Личи безсилието на държавата да се справя с постоянно възникващите стихийни бедствия. Шири се беззаконие, допускат се пробиви в Системата за национална сигурност. България е на кръстопът. Тя е изправена пред исторически избор. Верният път изисква незабавни, смели и категорични действия за обръщане на негативните тенденции. За голямо съжаление, вместо организирани и преобразяващи мерки и действия, сме свидетели на бездействие и примирение със ситуацията. Връх взема разделението на обществото, политическата конфронтация и противопоставянето. Вече 100 години България се намира в състояние на студена, а на моменти и на гореща гражданска война. Запасното войнство все още не може да се съвземе от ударите, които получи в хода на военните реформи. Най-трудно се изживяват безпътицата, огорчението и униженията, на които то беше подложено. И сега над 70 000 офицери и сержанти от запаса, голямата част от които със завършено военно училище и по една или две академии, са на бариерите като пазачи в частните охранителни фирми. Офицерството изпълни своя дълг към държавата. Държавата и политиците на прехода го предадоха и не изпълниха собствения си дълг към въоръжените си защитници. Затова има обида и разочарование, има странене от съюзната дейност, което обезсилва организациите и ги лишава от възможността да бъдат фактор в държавата и обществото. Изводи: 1. Глобалната среда за сигурност е взривоопасна и продължава да се влошава. Тя е динамична, бързопроменяща се, съдържа най-сериозните, след годините на студената война, рискове и заплахи за световния мир. 2. Развитието и просперитета на България се сблъсква със сериозни прегради и предизвикателства. Тежки са проблемите в сферата на доходите, образованието и здравеопазването. Страната преживява невиждана в историята си демографска катастрофа, която застрашава самото й съществуване като държава. 3. Системата за национална сигурност функционира в някои области със затруднения и не е надежден гарант за суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната. Прекомерно се разчита на колективните системи за сигурност и отбрана на НАТО и ЕС. 4. Българското общество е разединено. То се намира в състояние на студена гражданска война. Много често в ежедневието връх вземат конфронтацията и противопоставянето между институции и партии, разколът и жаждата за мъст и реванш. 5. Не се използва потенциалът и експертизата на запасното войнство. То не играе ролята на стожер на сигурността и държавността. 6. Българското войнство ще придобие сила и влияние, ако е единно около национални цели, интереси и приоритети и е обединено в силен, общ съюз на служителите от националния силов сектор. В условията на възникналите сериозни предизвикателства, когато нацията и държавата са изправени пред тежки изпитания, българското войнство не може да бъде страничен наблюдател на случващото се. То ще преглътне огорченията и ще заеме активна гражданска позиция. Общият съюз като национално-отговорна организация, ще обедини усилията на най-родолюбивата част от българския народ и ще допринесе за съхранение и ново възраждане на българската нация, за изграждане на сигурна и просперираща България, майка на всички български граждани, независимо от тяхното местоживеене, етнос и религиозно изповедание. ІІ. Развитие на сътрудничеството и съвместната работа на военно-патриотичните организации за единение на българското войнство Обединението на военно-патриотичните организации и съюзи е желаната цел, до която ще се стигне след като се измине неизбежният път на активно сътрудничество и съвместна дейност по въпросите от общ и взаимен интерес. Тази обща работа е важна, защото ще създаде атмосфера на доверие и взаимно уважение между ръководствата и членовете на съюзените организации. Положителен пример в това отношение е разгърнатата и много добре организирана съвместната работа между пенсионерски и военно-патриотични организации за решаване на някои нетърпящи отлагане въпроси, свързани с пенсионното осигуряване. С общи усилия, при водещата роля на СОСЗР, се изработи и приложи успешен модел на сътрудничество по значим за всички организации проблем. Анализът показва, че въпросите, които обединяват българското войнство са много повече. Значително по- малко са тези, които го разделят и противопоставят. Затова ще приложим градивен подход, който търси консенсусни идеи и промотира въпросите, които събират и обединяват офицерството. Проблемите, които разделят, ще се оставят за решаване в по-добри времена. Този подход благоприятства единение на българското войнство, за постигането на което ще трябва да се направят четири задължителни стъпки: Първата стъпка е да се определят общите цели, интереси и приоритети по пътя на единението. Общи цели, по които ще се търси сплотеност и единение са : - съхраняване и ново възраждане на българската нация, изграждане на сигурна и просперираща България; - гарантиране на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на страната; - утвърждаване на българското войнство като незаобиколим фактор в държавата и обществото; - възстановяване на помръкналия блясък на честта на пагона и престижа на професиите - офицер, полицай, разузнавач, контраразузнавач; - повишаване на социалния статус на българското войнство. Осигуряване на достоен живот и достойни старини на всички български граждани, посветили живота си на отбраната и сигурността на страната; - превръщане на организациите на българското войнство в средище за изява и защита на интересите и потребностите на съюзените членове. Общи интереси на българското войнство могат да бъдат: - единство на нацията и на българското войнство; - съхраняване и развитие на българската идентичност, дух, култура, традиции и обичаи; - възпитание на подрастващото поколение в дух на любов към Отечеството и българската войска, на патриотизъм и родолюбие; - обръщане на негативните тенденции в развитието на страната, справяне с кризата в образованието и здравеопазването и с демографската катастрофа; - възстановяване на връзката народ - армия, боеспособността на Въоръжените сили и ролята им на защитник на националната сигурност; - повишаване жизнения стандарт и качеството на живот на българското войнство. Общи приоритети на българското войнство ще са: - приемане на Закон за възрастните хора и на Закон за запасното войнство; - участие на експерти и представители на запасното войнство във властта на национално и местно равнище на всички нива; - периодично преизчисляване на всички пенсии и премахване ограничението на максималния размер на пенсията; -актуализиране на всички подзаконови актове в силовия сектор, регламентиращи медицинското осигуряване, лечението, почивното дело и използване на културно-просветните учреждения от запасното войнство; - предоставяне на подходяща база за разгръщане дейностите на ВПО; - довеждане до успешен край обединителните процеси на военно- патриотичните съюзи и организации. Втората стъпка е свързана с определяне на принципите, областите и въпросите за сътрудничество и съвместна работа. Сътрудничеството и съвместната работа на военно-патриотичните съюзи и организации ще се основава на следните принципи: - равнопоставеност на страните по Споразумението; - ненакърнимост на тяхната организационна самостоятелност; - самодейност и самоуправление; - координация и взаимодействие; - взаимна информираност; - помощ и съдействие; - взаимно уважение, толерантност и колегиалност. В Споразумението ще залегнат инициативи и мероприятия, за изпълнението на които организациите ще си сътрудничат и такива, които те ще осъществят съвместно, с общи усилия. Военно-патриотичните съюзи и организации могат да си сътрудничат по широк кръг въпроси като: - подобряване на социалния статус, жизнения стандарт и качеството на живот на българското войнство; - военната подготовка, военно-патриотичното и родолюбиво възпитание на подрастващото поколение; - повишаване качеството на военната експертиза по въпросите на отбраната и сигурността на страната; - защита на населението и критичната инфраструктура при аварии и стихийни бедствия; - разгръщане на доброволческа дейност; - обмен на информация, документи и добри практики; - придобиване на база за провеждане на съюзната дейност. Сътрудничеството на военно-патриотичните съюзи и организации може да се осъществява и под формата на съвместна дейност за решаване на общи задачи като: - изготвяне на становища по концептуално-доктринални документи от областта на сигурността и отбраната на страната; - организиране на дискусии, семенари, конференции, кръгли маси и други от този характер; - работа по проекти и програми по линия на НАТО, ЕС, централната и местната власт; - съвместни срещи с представители на властите и институциите по въпроси, свързани с предмета на дейност на военно- патриотичните съюзи и организации; - изграждане на непартийни коалиции за съвместна работа по национални каузи и инициативи като национални сборове, Обществения форум за единение „Брод за България“, инициативите „Единение“ и „Една детска сълза - една молитва“, както и за участие в избори; - съвместни чествания на национални празници, бележити личности и събития от историята на страната. Следващата стъпка ще е подписване на самото Споразумение. Актът на подписването ще се предшества от организирането и провеждането на публични дискусии, двустранни и многостранни работни срещи за постигане на съгласие по неговото съдържание и конкретните договорености. Такова Споразумение между двете най-големи организации - СОСЗР и КООСО, вече е подписано. Практическото изготвяне на Споразуменията ще се възложи на съвместно създадена работна група. След съгласуване на текстовете, Споразумението се подписва при подходяща обстановка от председателите на организации. На нарочна пресконференция този акт на ВПО се прави достояние на българската общественост. Споразумението ще е с открит характер и ще позволява да се присъединяват към него по определен ред и на други ВПО. И последната стъпка, която е най-важната, е свързана с практическото изпълнение на заложените в Споразумението договорености. Председателите на организации, страни по Споразумението, приемат конкретен План за действие за изпълнение на постигнатите договорености. Периодически Председателският съвет, който се състои от председателите на организациите, прави преглед на изпълнението на планираните мероприятия. От успешната работа по изпълнение на Споразумението ще зависи продължителността на периода за постигане целите на единението на ВПО. В хода на съвместната работа ще се изградят отношения на близост, взаимно доверие и убеденост, че в единението е силата на военно-патриотичните съюзи и организации. ІІІ. Модел, предпоставки и принципи за изграждане и функциониране на Общия съюз на българското войнство Промяната на модела на обединяване на военно-патриотичните съюз и организации закономерно е свързана с измененията на конкретната историческа обстановка и изискванията които произтичат от нея към дейностите на структурите на Гражданското общество. В условията на сгрешения преход и изграждащата се демокрация, усилията на СОСЗР, като най-голяма организация, определяща облика на обществената изява на запасното войнство, а това се отнася и за другите ВПО, преимуществено бяха насочени към решаване на социалните проблеми на съкратените от Въоръжените сили и оставени на произвола на съдбата офицери и сержанти, както и към запазване на отбранителния потенциал на страната при реформирането на армията и изграждането на новата система за национална сигурност. В това отношение СОСЗР и другите ВПО направиха каквото можаха и каквото властите и политиците им позволиха да направят. Оценките на стореното не са еднозначни. Днес статусът на страната, вътрешно-политическата обстановката и изискванията към гражданското общество, в това число и към военно- патриотичните съюзи и организации, са коренно променени: - България е демократична държава, интегрирана в европейското и евроатлантическото семейство; - изградена е национална система за сигурност, която е неразделна част от колективните системи за отбрана и сигурност на НАТО и ЕС; - военните реформи в частта съкращения на личен състав завършиха. Приключиха и масовите съкращения в структурите от силовия сектор; - създава се интегриран сектор за сигурност и отбрана; - институционализирана със закон е ролята и мястото на неправителствения сектор в политическата система, а също и работата на държавните власти и институции с гражданските организации. Възниква принципният въпрос - може ли досегашният модел на организиране на българското войнство в неправителствени организации създаден при друга обстановка и условия, дори и с някаква актуализация, да бъде работещ и адекватен на новите реалности? Обективният анализ на този въпрос показва, че този модел е с изчерпани възможности. Свидетелства за тази констатация са: роенето на военно- патриотичните съюзи и организации; отливът от членство на запасното войнство и особено скромният обхват на по-млади офицери и сержанти; фактическото изолиране от съюзите на действащите офицери и сержанти и на служителите от интегрирания сектор за сигурност и отбрана; пренебрежителното отношение на властите към ВПС и към военната експертиза; практическото изваждане на офицерството от елита на нацията и недопускането му до позиции, където се вземат политически и управленски решения и не на последно място – допуснатото обезценяване на честта на пагона. Изходът от ситуацията е в промяната, в създаването на работещ в новите условия проект за единение на българското войнство и обединение на неговите организации. Новият модел няма да е обременен с проблемите и слабостите на изградените през преходния период военно-патриотични съюзи (ВПС) и организации и няма да робува на статуквото и на остарели стереотипи. Той ще заработи на чисто с поглед обърнат към настоящето и бъдещето. Новият съюз ще се появи в публичното пространство под името „Общ съюз на българското войнство.“ Въпрос на дискусия е дали този съюз ще се обяви за наследник и правоприемник на Съюза със същото име, създаден на 03. 01. 1941 година чрез обединяване на пет съюза и узаконен през май същата година със „Закона за Общия съюз на запасното войнство“.( обн. ДВ. бр.103/13. 05. 1941 г. ) Раждащият се нов съюз ще е общо дело на военно-родолюбиви организации и на граждани- патриоти, асоцииращи се като част от българско войнство. Той по замисъл ще е представител на целокупното войнство пред държавата и обществото и ще изразява и защитава общите интереси и потребности на родолюбивата част от българския народ. Общият съюз на българското войнство ще се създаде по Закона за юридически лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Той ще бъде сдружение на съюзени на конфедеративен принцип организации на настоящи и бивши служители от силовия сектор на държавата - военнослужещи от Въоръжените сили, служители от службите за сигурност и за обществен ред, а също и на родолюбиво настроени общественици и потомци на участници във войните за национално обединение. По своята същност Общият съюз на българското войнство ще бъде национална родолюбива организация. В своята дейност тя ще залага на българщината, на унаследяването и продължаването на най- добрите традиции, завещани ни от нашите предци- възрожденци, строители на трите български държави и героите от войните за национално обединение. Общият съюз ще се различава от функциониращите към момента военно-патриотични организации по своите цели, възможности, предназначение, членски състав и обхват на дейностите. Досегашният модел преимуществено залага на обединяване само на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Мнозинството военно-патриотични организации (ВПО) са регистрирани за работа в частна полза. Характерна черта на този модел на организиране е създаването на много на брой, но със слабо влияние в обществото и държавата, пък и сред самото запасно войнство, организации. Дейността на повечето от тях се свежда до другарски срещи и чествания на празници. Отсъства общественополезната дейност. Затова тези съюзи и организации си остават без влияние, незабележими и непопулярни в обществото и пред властите. Възможните варианти за обединяване на военно-патриотичните съюзи и организации в единен, силен и влиятелен обществено- политически субект на този етап са най-малко четири: - първо: Обединяване на основата на някои от досега съществуващите съюзи като СОСЗР, КООСО, Военния съюз, Националното сдружение на клубовете на запасното войнство „За честта на пагона“, които са с по-голяма членска маса и структури в страната. - второ: Учредяване на изцяло нов съюз без каквато и да е обвързаност със сега съществуващите съюзи и организации. - трето: Обединяване на федеративен принцип на съществуващи ВПС и организации. - четвърто: Учредяване на Общ съюз на конфедеративен принцип от съюзи и организации, които ратуват за обединение и единение на българското войнство. Общият съюз ще е отворен и за индивидуално членство в съответствие с Устава на Съюза. Всеки от посочените варианти има своите предимства и недостатъци. Обективният анализ и съпоставка на плюсовете и минусите откроява като най-удачен последния, четвърти вариант, защото той: - ще гарантира равнопоставеност на участващите в проекта съюзи и организации, ще създава по-добри условия за разгръщане на тяхната дейност и за повишаване на нейното качество и ефективност; - ще осигурява приемственост на добрите практики в съюзната дейност; - ще е освободен от обремененост със слабостите от миналото, с разочарованията заради неоправданите очаквания; - ще допуска индивидуалните членове да се обединяват в клубове, дружества, общински и областни организации съгласно Устава; - организациите - членове на Общия съюз, ще запазят своите наименования, суверенитет, автономност и имущество. Те ще изпълняват своите устави и програмни документи и ще се ръководят от избраните от самите тях управителни органи. Общият съюзна българското войнство ще се създаде и ще функционира въз основа на следните принципи: - равнопоставеност, съгласие и партньорство на съюзите и организациите; - пропорционалност на представителството с делегати на учредителния конгрес и в ръководните органи на Съюза; - ротация и мандатност на председателя и зам.- председателите на Общия съюз; - самодейност и самоуправление на организациите, членове на Общия съюз; - прозрачност и откритост; - споделена отговорност за резултатите от общата работа; - отчетност и публичност; - колегиалност, добронамереност и толерантност във взаимоотношенията между съюзите и организациите. Общият съюз на българското войнство ще се изгражда въз основа на концептуален, организационен и функционален модел, изцяло съобразен с Конституцията, ЗЮЛСЦ, българското и европейското законодателство и посочените по-горе принципи. Този съюз ще се отличава със следните характеристики: - Общият съюз на българско войнство ще е юридическо лице – сдружение, което работи в обществена полза; - Съюзът ще е национално сдружение, тип конфедерация; - В Съюза ще членуват юридически лица и български граждани, преимуществено свързани с въпросите на отбраната и сигурността на страната; - Общосъюзните органи за управление - конгресът(общото събрание) като върховен колективен орган за управление, националният, управителният и контролният съвети ще се избират по демократичен начин, заложен в Устава на Съюза; - Съюзът ще се оглавява от президент, който ще го представлява пред държавните институции, органите на местното самоуправление, бизнес - организациите, гражданското общество, международни и чуждестранни организации; - Ще се създават общински (областни) координационни съвети, които ще се оглавяват от координатори, определяни на ротационен принцип. Координаторите ще изпълняват само координационни, организационни и информационни функции по отношение на структурите на Общия съюз и на съюзните организации в съответната териториално-административна единица; - Съюзът ще благоприятства работата в мрежа и кооперирането на съюзите и организациите; - Съюзът ще извършва допълнителна стопанска дейност в областите, разрешени от закона; - Съюзът ще разполага с база за провеждане на своите дейности. ОСБВ ще стопанисва свое и предоставено му от държавни институции, юридически и физически лица имущество; - Съюзът ще има необходимото ресурсно осигуряване. Общият съюз ще е организация тип „мозъчен тръст“. Той ще прави научни разработки и ще бъде инкубатор на национални идеи и инициативи в интерес на развитието, отбраната и сигурността на страната. Съюзът ще е отворен за сътрудничество с други неправителствени организации. Той ще инициира създаването на непартийни коалиции и движения за решаване на конкретни проблеми в областта на сигурността, образованието, здравеопазването, законността и демографията. ІV. Свикване и провеждане на Учредителния конгрес на Общия съюз на българското войнство Подготовката за свикване на Учредителния конгрес (учредително събрание) е колективно дело на всички организации, стоящи зад идеята за създаване на Общ съюз. Цялостната дейност по подготовката на конгреса ще се осъществи въз основа на подробно разработен план със съответните срокове, отговорници и осигуряване. За подготовка на учредителния конгрес, освен Инициативния комитет, ще се формират и работни групи, които ще изготвят документите на конгреса. В тях ще участват представители на организациите, заставащи зад каузата за обединение. Всички проектодокументи и материали за конгреса в работен порядък ще се разглеждат и приемат от управителните съвети на съюзите и организациите. Председателският съвет ще изслуша становищата и ще вземе отношение по постъпилите предложения и въпроси. Оформените за конгреса в окончателен вид проектодокументи и проекторешения, ще се обсъдят и одобрят непосредствено преди неговото провеждане от управителните органи на организациите и съюзите. Председателският съвет ще определи дневния ред, сценария за протичане, персоналния състав на деловия президиум и на разните комисии, мястото и времето за провеждане на конгреса. Подготовката и провеждането на конгреса ще са съпроводени с разгърната пропагандно-информационна дейност. Тя трябва така да се провежда, че раждането на Общия съюз да се превърне във важно вътрешно-политическо събитие. Характерна особеност на Учредителния конгрес е, че всички въпроси, свързани с обединението на ВПС и организации- наименование на Съюза, принципи и форма на обединение, документите, които ще се обсъдят, решенията, които ще се вземат, персоналният състав на управителните органи ще се съгласуват и решат до неговото свикване. Колективно изработените принципни позиции и решения ще се заложат в конгресните документи. Делегатите трябва да отидат на конгреса с пълна яснота по всички въпроси и съгласие по решенията, които той ще вземе. Учредителният конгрес ще има работен, но и подчертано тържествен характер, хармонизиращ на значимостта на събитието - обединение в единен съюз на българското войнство. Конгресът ще узакони предварително взетите решения, ще утвърди Устава, Визията и Програмата и ще избере ръководните органи на Общия съюз. Принципни въпроси, свързани с обединението, не трябва да се остават за решаване от конгреса, защото това може да го взриви и вместо до обединение, да доведе до разединение и проваляне на каузата за единение още в нейния зародиш. Непосредствено след завършване на Конгреса, избраното ръководство ще даде пресконференция за средствата за масова информация. V. Символи и атрибути на Общия съюз на българското войнство Общият съюз ще е разпознаваема родолюбива организация на целокупното българско войнство. Той ще се представя в публичното пространство със своите символи, ритуали и атрибути: - Девизът на Съюза ще е „В единението е нашата сила“; - Марш на Общия съюз ще е бойния марш „Синовен дълг“; Патрон на Съюза да бъде прославеният български военачалник и герой от Първата световна война полковник Борис Дрангов; - Празник на Общия съюз да бъде 19 септември - паметна дата за величавата победа на нашата армия през 1918 г. при Дойран, една от петте най-велики битки в историята на България. Символите, ритуалите, отличията и атрибутите на Общият съюз на българското войнство ще се регламентират с неговия Устав. VІ. Мисия на Общия съюз на българско войнство. Мисията на Общия съюз на българското войнство е да бъде изразител и защитник на правата, свободите и интересите на своите членове, двигател на единението на българското войнство и на патриотично настроеното гражданство около национални цели, каузи, интереси и приоритети свързани с възраждането на Отечеството и изграждането на сигурна и просперираща България, съизмерима със средно развитите европейски страни. VІІ. Цели на Общия съюз на българско войнство. Стратегическата цел на Съюза е да стане силна, авторитетна и влиятелна национална родолюбива организация, незаобиколим фактор в държавата и обществото при решаване въпросите на отбраната и сигурността на страната, изразител и защитник на правата, интересите и потребностите на своите членове и на родолюбивото българско гражданство. Други цели: 1. Утвърждаване на Общия съюз като средище за лична изява и опора на българското войнство и на родолюбивото гражданство за реализиране на техните патриотични стремления в областта на сигурността и отбраната на страната. 2. Превръщане на Съюза в притегателен център за офицерите и сержантите на кадрова военна служба и от запаса, на бивши и настоящи служители от системата на МВР, МП, съда и прокуратурата, специалните служби, родолюбивото гражданство и на всички, положили клетва пред бойните знамена за вярна служба на народ, род и Родина. 3. Създаване на условия и предпоставки най-изявените, с активна гражданска позиция експерти и професионалисти - членове на Съюза, да участват във властта на всички нива и позиции. 4. Провеждане на активна дейност за възстановяване блясъка и честта на пагона, на престижа на офицерската професия, на професията полицай, разузнавач, контраразузнавач, съдия, прокурор, служител в органите и структурите на националния сектор за сигурност и отбрана. 5. Иницииране създаването на непартийни коалиции и национално движение за ново възраждане на страната и изграждане на съвременна и просперираща България. VІІІ. Приоритетни задачи на Общия съюз на българско войнство. Общият съюз изпълнява разнообразни задачи, произтичащи от ЗЮЛНЦ и от изискванията към дейностите на структурите на гражданското общество. На тази основа, националните органи за управление определят приоритетните задачи като изхождат от състоянието на Съюза и изискванията на конкретната историческа обстановка към неговата дейност. Приоритети на Общия съюз на българското войнство ще са: 1. Общественополезна дейност в интерес на националната сигурност и просперитета на страната. 2. Грижата за хората, повярвали на Съюза и активно включващи се в неговия живот и дейност. 3.Ангажиране на Съюза в общата работа за военно-патриотичното възпитание и началната военна подготовка на децата и подрастващото поколение. 4.Активно включване на Съюза и неговите членове в доброволческа дейност, свързана с опазването на обществения ред и ликвидиране на последствия при терористични актове, стихийни бедствия и други кризи от невоенен характер. 5. Организационно укрепване и изграждане на структури на Съюза в цялата страна. Превръщане на Общия съюз в масова обществена организация на българското войнство и на родолюбивото гражданство. 6. Лидерстване в съвместните дейности за единение на българското войнство по национални каузи, интереси и приоритети и за обединение на военно-патриотичните съюзи и организации. ІX. Дейности и действия на Общия съюз на българско войнство за постигане на целите, изпълнение на приоритетите и на поставените задачи. Съдържанието, характерът и обхватът на дейностите на Общия съюз на българско войнство се определят от Конституцията на Р. България, ЗЮЛНЦ и Устава на Съюза. В Чл. 12 на Конституцията се подчертава, че „Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси“. Ако този текст регламентира предназначението на гражданските организации, то чл. 44 алинея 2 посочва какви дейности те не могат да провеждат: „Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие“. Тези текстове определят рамката, в която следва да се разполагат дейности на Съюза. Животът на Общия съюз като обществена организация ще се влияе от наличието на някои обективни обстоятелства, които трябва да се имат предвид при встъпване в неговите редове и при организиране и провеждане на съюзните дейности: 1. Работата в Съюза ще е поставена изцяло на доброволни начала. Неговите дейци и членове по собствена воля, без заплащане и търсене на привилегии и лична изгода, се ангажират да свършат нещо добро в името на общото благо. 2. Дейността на Общия съюз, освен в интерес на своите членове, ще се провежда и в полза на цялото общество. Затова тя се определя като общественополезна. Това е едно по-високо ниво в работата на обществените сдружения. 3. Отношението към Общия съюз до голяма степен ще се формира под влияние на господстващите нагласи в държавата към гражданското общество, които на този етап не са съвсем положителни, особено по отношение на НПО, които се издържат от чужди донори. Качеството и ефективността на общата работата ще зависи от добро управление, координацията, взаимодействието и разграничаването на функциите и задачите на Общия съюз от тези на съюзите, негови членове. Предмет на дейността на Общия съюз на българско войнство са въпросите, свързани с разработването на политиката, визията и стратегията на работа за постигане на общите цели и изпълнение на приоритетните задачи. Неговото ръководство, в лицето на Управителния и Националния съвети и на президента: осъществява стратегическото управление; взаимодейства с държавните институции и бизнес-организациите; организира и провежда научно-изследователска, нормативно-творческа, експертната, информационна, стопанска и международна дейности. Общият съюз отстоява и защитава пред централните власти конституционните права, интересите и свободите на българското войнство. Организациите, членове на Общия съюз и неговите териториални структури, имат отношение към всички въпроси, предмет на дейността на Общия съюз, работят по тези от тях, към които имат интерес и необходимия потенциал, но главното поле за тяхната изява е работата по места с хората, грижата за създаване на среда и условия за техния живот и обществено-политическата им реализация. В това отношение те проявяват диференциран подход към нуждите и интересите на всеки свой член. Върху съюзните организации ляга и основната тежест на работата по места за военната подготовка, военно-патриотичното и родолюбивото възпитание на подрастващото поколение. Успехът на тяхната дейност до голяма степен се определя от добрата съвместна работа с органите на местното самоуправление и с териториалните структури на централната власт. В настоящата Визия ще се разработят само опорните точки на основните дейности и практически действия по пътя, който води към постигане на стратегическата цел на Съюза. Управленска дейност Управленската дейност в Съюза ще се осъществява от неговите органи за управление, регламентирани с Устава. Тя включва планирането, разработването на политики, организацията на работата, координацията и взаимодействието, механизмите, технологията и формите на работа, мотивацията, контрола и помощта за изпълнение на задачите. Приоритети на управленската дейност ще са: 1.Създаване на условия и предпоставки за ефективно функциониране на върховния колективен орган за управление- конгреса (общото събрание) на Общия съюз и на съюзените организации. 2. Сглобяване на органите за управление на всички нива. Разпределение на ресорите и отговорностите между членовете на управителните органи. Националният, областните и общинските съвети ще се утвърждават като колективни и колегиални органи за управление, изпълняващи с успех и в единство и другите свои функции, каквито са организационната, координационната, информационната и представителната функция. 3. Повишаване качеството и ефективността на дейността на управителните съвети като изпълнителни органи на Съюза. Върху управителните съвети ще пада голямата отговорност да организират изпълнението на решенията на горестоящите органи за управление, за което са необходими умения и демократичен стил на работа и управление. 4. Разработване на вътрешните правила за изграждане и функциониране на Общия съюз- правилници, наредби, инструкции, с които да се регламентират всички дейности на сдружението. 5. Създаване на условия за пълноценно интегриране на съюзените организации в Общия съюз. 6. Формиране, укрепване и създаване правила за работа на националните обществени органи, създадени в помощ на управителните органи на Съюза като: - Обществена академия по въпросите на националната сигурност; - Национална лекторска група; - Експертен съвет; - Бизнесцентър и други. 7. Въвеждане на програмното управление. ОСБВ ще работи по следните програми: - Социална защита, социално подпомагане и социално включване; - Военно-патриотично възпитание и военна подготовка; - Военна експертиза; - Взаимодействие с органите на държавната власт и местното самоуправление при разработване на политики и вземане на решения в областта на сигурността и отбраната на страната; - Информация и връзки с обществеността и други. Програмите трябва да са реалистични и изпълними, да се ръководят от програмен директор, подпомаган от програмен екип от специалисти в съответната област. 8. Създаване възможности за личностна изява на членове на Съюза, които не са част от управителните органи. Ангажиране на повече хора в дейностите, които определят облика на Съюза пред българската общественост. Към тази цел е насочена дейността на споменатите помощни органи, които изпълват със съдържание общественополезната дейност на Съюза. 9. Обратната връзка, контролът и помощта на място са неизменни атрибути на доброто управление, които ще стоят постоянно в полезрението на ръководните органи. Социална дейност Работата за решаване на социалните въпроси на своите членове и на служителите от Сектора за сигурност, прави Общия съюз в най-голяма степен притегателен център за българското войнство. Това са въпроси, които касаят жизнения стандарт и качеството на живот на хората и затова към работата в това направление интересът е оправдано най-голям. Социалната сфера е възел от проблеми, кой от кой по-сложен и труден за решаване. ОСБВ и членуващите в него организации имат място и възможностите за влияние в тази най-проблемна сфера на днешна България, където бедността и мизерията на голяма част от българския народ, особено на пенсионерите, стават все по-непоносими. Към проблемите в социалната сфера имат отношение всички структури на Съюза. Дейностите в тази област намират израз в: 1.Изучаване на въпросите и предложенията на членовете на Съюза в социалната област и поставянето им за решаване по компетентност. Въпросите, които са в компетенциите на държавата, да се отнасят до съответните държавни институции. Тези от тях, които са във възможностите на Съюза, да се поставят в центъра на неговата дейност. Такъв подход дава възможност да се работи конкретно и целенасочено, което е предпоставка за успешна дейност. 2. Съюзът ще съпровожда своите предложения до компетентните държавни институции със съответни анализи, аргументи и визия за решения. Това в най-голяма степен се отнася до острите социални проблеми каквито са доходите, размерът на пенсиите, премахване тавана на пенсиите, ежегодно преизчисляване на пенсиите и като цяло- подобряването на жизнения стандарт на членовете на Съюза. 3. Общият съюз и съюзните членове ще предоставят на ръководствата на МО, МВР и специалните служби експертни становища и предложения за актуализация на нормативната и поднормативна база- закони, наредби, правилници, инструкции, свързани със здравеопазването, лечението, спорта, отдиха и базата за провеждане на дейностите на съюзните организации. Това може да става при обществени обсъждания на нормативни актове или чрез нарочна кореспонденция; 4. Общият съюз ще води на отчет и ще се грижи за социалната защита, социалното подпомагане и социалната интеграция на пенсионираните свои членове. Ще се създаде целеви фонд „Социално подпомагане“; 5. Съюзът ще работи за трайно решаване на острите социални проблеми. Такъв проблем е създаването на възможности за пожизнено безплатно лечение и рехабилитация на пенсионираните офицери, сержанти и служители от органите за сигурност в лечебните и рехабилитационни заведения на МС, МО, МВР и МП. Ще настояваме за регламентиране реда за преференциално ползване на санаториумите, профилактичните заведения, почивната база, социалните кухни и дневни центрове; 6. Прилагане на диференциран подход в социалната дейност на Съюза. Този въпрос е най-непосредствено свързан с работата за задоволяване на потребностите и интересите на членовете на Съюза. На съюзните членове в работоспособна възраст ще се оказва помощ за трудовата им реализация и развитието на успешен бизнес при наличието на такава нагласа. На пенсионерите ще се осигурява социална интеграция и социално включване. На тези, които са в старческа възраст и немощно състояние, ще се помага за осигуряване на социален патронаж или устройване в институции. На заболелите ще се съдейства за медицинска помощ и санаториално лечение. За самодейците и отдадените на художествени занаяти ще се създаде възможност за творческа изява. На учените и творците ще се помогне за тяхната реализация в преподавателската и научната дейност. Местните организации ще настояват за формиране на целеви общински фондове в помощ на дейностите на гражданските организации; 7. Голяма част от тези въпроси и проблеми ще могат да се решат на нормативна основа, ако се приеме Закон за запасното войнство, за какъвто ще настоява ОСБВ. Тук не се засягат въпросите на социалната дейност в интерес на действащите служители от сектора за сигурност и отбрана, но и в тази област Съюзът има възможности за влияние. Участие на Общия съюз в процесите на изработване на политики и закони в областта на националната сигурност Въпросът за участието на гражданското общество и на гражданите в изработване на политики и закони е регламентиран в официални документи на ООН и на Европейския съюз като Всеобщата декларация за правата на човека, Хартата за основните права на ЕС, Международното споразумение за граждански и политически права, Аархуската конвенция, Регламент №211/2011 г. на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската инициатива и в редица други международни актове. У нас този въпрос е регламентиран със „Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление“. Съпричастността на ОСБВ към изработване на политики и закони е демокрацията на участието, която допълва представителната демокрация. Привличането на гражданите в процеса на вземане на решения от държавните власти е свързано непосредствено с принципите на доброто управление. Съюзът ще си взаимодейства с правителството чрез трите механизма: предоставяне на информация, консултиране и активно участие. В това отношение ще използва създадения със „Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации в Р. България“ модел на отношения между НПО и държавата и ще инициира създаване на работни модели по другите два механизма- за консултиране и за участие. Общият съюз ще участва в разработване на политики и закони в областта на националната сигурност чрез: 1. Пряко участие в управлението чрез формите на пряката демокрация:- референдуми; гражданска инициатива; европейска гражданска инициатива; общи събрания на населението. 2. Партньорство и взаимодействие с публичните власти в процеса на вземане на решения и разработване на политики и проектозакони чрез упражняване на конституционното право на предложения, петиции и сигнали. 3. Консултиране на държавните институции с експертите на Съюза при вземане на решения и разработване на политики. Съюзът ще предлага свои решения и ще упражнява публичен контрол за съобразяването на властите с направените предложения. 4. Институционализирано включване на Общия съюз с експерти от областта на сигурността и отбраната в постоянни или временни органи, изградени съвместно с държавата, за разработване на политики или проектозакони. 5. Сключване на договори с държавни власти и институции за разработване на политики и проектозакони чрез участие в състава на органи с консултативни или управленски функции. 6. Участие в законотворческата дейност чрез: - отправяне на предложения, становища, експертни оценки и други в процеса на изработване и приемане на нормативни актове; - участие в заседания на парламентарни комисии, когато се обсъждат проекти на закони; - взаимодействие с ресорни парламентарни комисии при разглеждане на постъпили до тях жалби и петиции на гражданите; - участие в обществени консултативни органи към Народното събрание или към парламентарни комисии; - участие в органи на и за публичната власт, каквито са постоянните органи и такива, в които участието може да бъде препоръчително или задължително. 7. Организиране с публичните власти на съвместни форуми от рода на кръгли маси, конференции и дискусии за обсъждане с експертната общност на политики и проекти на стратегически документи или на закони. Научно-изследователска, образователна и експертна дейност Общият съюз на българското войнство ще развива потенциал за извършване на изследователска дейност. В тази сфера най-непосредствено ще се ангажират обществените научно-изследователските звена- центровете и институтите на българското войнство, регистрирани по ЗЮЛНЦ. В тях е концентриран сериозен потенциал, съизмерим с този на Въоръжените сили. Учените и експертите от Обществената академия и Експертния съвет на Съюза също ще участват в работата по проектите и програмите по линия на НАТО и ЕС, а също и по национална линия. Перспективите за разширяване на военно обучение в началното и средното училище създава възможности за реализация като преподаватели на офицери от запаса и резерва. Те имат необходимите знания, умения и педагогически опит, за да бъдат учители на младите хора. Все в тази област офицерството може да поеме обучението на охранители, на горската и ловна стража и на доброволци за нуждите на гражданска защита. Цялата тази дейност ще се урежда на договорна основа със съответните министерства и ведомства. Съюзът има потенциал и за изготвяне на качествена военна експертиза. На национално ниво работен орган на Съюза е Експертният съвет. Такива съвети могат да се формират и към съюзните организации, областните и общинските управителни органи. Общият съюз ще бъде полезен със своя експертен потенциал, който е в състояние да подготвя експертни становища и позиции по целия набор от концептуално-доктринални документи, национални доклади, планове и програми в областта на отбраната, Въоръжените сили и сигурността на страната. Става дума за такива документи като: 1. Национални стратегически документи- стратегии и концепции за национална сигурност. 2. Документи в областта на отбраната и Въоръжените сили- Доктрина на Въоръжените сили на Р. България, Национална отбранителна стратегия, Концепция за развитие на системата на отбранително- мобилизационната подготовка и др. 3. Национални планове и програми в областта на сигурността и отбраната като План за развитие на ВС на Р. България, Програма за развитие на отбранителните способности на ВС на Р.България, Инвестиционен план- програма на МО и други от този род. 4. Национални доклади и доклади на специалните служби като например Годишният доклад за състоянието на отбраната и ВС на Р. България. 5. Национални позиции по проектодокументи на НАТО и ЕС. Тази дейност ще се съгласува в предварителен порядък, което ще даде възможност да се работи паралелно с работните колективи, изготвящи съответните национални документи, особено в случаите, когато се извършва актуализация на действащи документи. Информационна дейност Информационната дейност ще заеме важно място в живота и работата на Общия съюз българско войнство. Тя ще бъде насочена към информираността на членовете на Съюза и на българската общественост по най-актуалните въпроси на глобалната, европейската, регионалната и националната сигурност. 1. Съюзът ще развие свои информационни органи като Пресцентър и Национална лекторска група, ще издава електронен вестник и информационен бюлетин, чрез които ще провежда информационната си политика. Освен това ще поддържа интернет сайт и фейсбук страница. Амбицията на Съюза е да си спечели име на надежден надпартиен и независим източник на военна информация. 2. Общият съюз ще създаде вътрешна система за информираност на органите за управление, включително и на съюзните членове. Ще се предоставя актуална информация за всичко, което се случва в живота на организацията, а също и за гледната точка на ръководството на Съюза по важни събития от вътрешен и международен характер. Ще се внедри и модел за функциониране на обратната връзка. 3. По отношение на информираността на българската общественост, стремежа на Съюза ще е да се утвърди в кратки срокове като информационен източник, предоставящ обективна и най-вече липсваща в официалните медии информация, свързана с колективната и националната сигурността и отбраната, за реалните проблеми и техните носители. 4. Общият съюз ще дава решителен отпор на фалшивите новини и дезинформацията за случващото се в областта на глобалната, регионалната и националната сигурност. Непосредствената цел на информационната дейност на Съюза е той да се утвърди в публичното пространство като най-надеждния и търсен източник на вярна информация по въпросите за рискове и заплахите за сигурността, включително и за асиметричните такива, за хибридните войни, за отношенията НАТО- Русия, за надпреварата във въоръжаването и за всичко, свързано с войната и мира в национален, европейски и световен мащаб. Взаимодействие с държавата, бизнеса и обществени организации Общият съюз ще поддържа активни контакти и близки взаимоотношения с държавните власти, с работодателските и браншови организации и със структури на гражданското общество със сходен предмет на дейност. Съюзът ще работи за институционализиране на отношенията му с държавите власти. Във взаимоотношенията със законодателната власт ще използваме институционалните форми за участие, каквито са: - участие в работата на постоянната Комисия за гражданско общество и медии, която е създадена специално за работа с НПО; - механизмите за гражданско участие в законодателната дейност на парламента. Съюзът ще упълномощи свои експерти да участват в обществени консултативни органи, каквито са обществените съвети към парламентарните комисии ; - отправяне на предложения, становища, експертни оценки и други, свързани с изработването и обсъждането на нормативни актове и решения на Народното събрание. Общият съюз на българското войнство ще взаимодейства с президентската институция от позициите на неправителствена организация по въпросите за постигане на единството на българската нация и за военно-патриотичното възпитание на младото поколение. При покана от президента, Общият съюз ще участва в работата на обществени съвети, формирани към институцията като например Обществения съвет за външна политика, отбрана и сигурност. Във взаимоотношенията с изпълнителната власт Съюзът ще прилага и изпълнява три взаимно- свързани функции: 1. Съюзът- партньор на държавните органи и институции при решаване на въпросите, свързани със сигурността и отбраната на страната; 2. Съюзът - опонент на държавните власти в случаите, когато неговата експертиза се различава от намеренията и решенията на публичните власти. В тези случаи Съюзът с факти и аргументи ще отстоява своята позиция и ще полага усилия да бъде защитен националния интерес; 3. Съюзът - коректив на властите, когато те водят погрешни политики и вземат неадекватни на конкретната ситуация решения. Формите на тази функция са приемане на декларации, обръщения, апели, провеждане на митинги, шествия, протести и други от този характер. Взаимодействието с държавата ще се осъществява на всички нива на централната и местната власт в съответствие с раздела „Подпомагане и насърчаване от държавата“ на ЗЮЛНЦ. С работодателските организации Общият съюз ще си партнира главно по въпросите на вътрешната сигурност и обществения ред и по теми, свързани с интересите на членовете на Съюза- бизнесмени. Взаимодействието ще се изразява главно в следното: 1. Сключване на договори за обучение на служители на работодателските организации за действия в условия на природни бедствия и други кризисни ситуации; 2. Въвеждане на обществено-частно партньорство по въпроси от взаимен интерес; 3. Подпомагане и спонсориране на изяви на Съюза или на съвместни такива. 4. Подпомагане и взаимодействие с бизнес- центъра на Съюза. Широко е полето за сътрудничество и съвместна дейност с други родолюбиви съюзи и организации. Общият съюз ще търси партньорства, а не конкурентна борба. Има много теми, национални инициативи и конкретни въпроси, по които ще се работи съвместно за постигане на общите цели, свързани с грижата за хората и националната сигурност. Такива са: 1. Организиране на съвместни изяви по националната инициатива „Брод за България“ и инициатива „Единение“, които по замисъл и дух са изцяло свързани с каузата за ново възраждане и изграждане на сигурна и просперираща България; 2. Съвместна работа за военно-патриотичното и родолюбиво възпитание на децата и подрастващото поколение; 3. Сключване на споразумения за сътрудничество и съвместна дейност с други родолюбиви съюзи и организации. Стопанска дейност Общият съюз на българско войнство ще провежда допълнителна стопанска дейност в рамките на закона. Тя ще е свързана с предмета на неговата дейност като неправителствена организация: - участие в разработването и реализирането на проекти и програми от сферата на националната и колективната отбрана и сигурност; - осъществяване на консултантска дейност; - извършване на посредническа дейност; - осъществяване на лекторска дейност ; - провеждане на обучителна дейност; - извършване на издателска дейност; - осъществяване на информационна дейност и други от този характер. Придобитите от стопанската дейност средства няма да се разпределят като печалба между членовете на Съюза, а ще се използват за общосъюзни нужди. Международна дейност Общият съюз ще си сътрудничи и ще провежда съвместна дейност със сродни военно-патриотични организации от съседни страни и от страни членки на НАТО и ЕС. Тази дейност ще намира израз в: 1. Провеждане на работни срещи с ръководствата на сродни организации за обмяна на опит по въпроси от взаимен интерес, свързани със статута, функциите и задачите на съюзите и тяхната законова регламентация. 2. Сключване на споразумения и договори за сътрудничество и съвместна дейност. 3. Организиране на съвместни изяви по въпроси, предмет на партньорски отношения между военните ведомства на двете страни. 4. Срещи с представители на СИОР и на други международни организации на запасното войнство. 5. Организиране на двустранни и многостранни форуми от рода на кръгли маси, конференции, дискусии и други от този характер. 6. Представяне на Общия съюз и съюзните организации в издания на други страни, отразяващи дейностите на военно-патриотичните организации и съюзи. Граждански контрол Гражданският контрол в Сектора за сигурност и особено на специалните служби е неразделна част от демократичния контрол в тази много важна и деликатна сфера. Общият съюз ще използва в пълен обем предоставените му законови правомощия за упражняване на контрол върху органите и структурите на МО, МВР, МП и специалните служби по следните въпроси: 1. Спазване на законите в съответните ведомства и служби. 2. Зачитане на конституционно определените права и свободи на гражданите. 3. Законосъобразно разходване на отпуснатите бюджетни средства. 4. Спазване на законовите процедури за организиране и провеждане на обществени поръчки. 5. Законосъобразно прилагане на специални разузнавателни средства и използване на служебната информация. 6. Спазване на законовите изисквания за деполитизация в Сектора за сигурност и недопускане на партийни обвързаности. 7. Недопускане прояви на корупция в силовия сектор и обслужване на корпоративни интереси. По тези и по други въпроси, свързани с ефективния граждански контрол, Съюзът ще се възползва от възможностите, които предоставя на гражданите и на неговите организации Законът за достъп до обществената информация. За придаване на по-организиран характер на контролната дейност, Общият съюз ще настоява за създаване на Национален съвет за гражданско наблюдение. Задачите и дейностите на Общия съюз и на съюзните организации на българското войнство са многообразни и взаимно свързани. За създаване на стройна система на работа за тяхното практическо изпълнение и за постигане на обвързаност по време, цели, задачи, дейности и действия, в частта на Пътната карта, отнасяща се до развитието и функционирането на Общия съюз на българското войнство, ще се обособяват два етапа: Първият етап, с продължителност четири години, ще обхване времето от Учредителния конгрес (общо събрание) до втория редовен конгрес на Съюза. През него ще се решат въпросите на организационното изграждане на органите за управление и на структурите по места; ще се разработят и приемат работните документи на Съюза; ще се създадат помощните органи към Националния и Управителния съвети; ще се реализира медийния проект; ще се изгради информационната система; ще се институционализира участието на Съюза в специализираните държавни органи и ще се подпишат договорите за сътрудничество и съвместна работа; ще се канализира работата за военно-патриотичното възпитание на подрастващото поколение; ще се решат най-належащите въпроси в социалната област. ОСБВ ще се яви на своя Втори конгрес като национално-представителна организация. През втория етап, също с продължителност четири години, ще се масовизира членството в Съюза; ще се изградят структури на територията на цялата страна; ще се осигури стабилно присъствие във властта на всички нива; ще се приемат законите за възрастните хора и за запасното войнство; ще се решат по-голямата част от трудните въпроси в социалната сфера- пенсии, медицинско осигуряване, почивно дело; ще се отбележи сериозен напредък в осигуряване на материално-техническата база на организациите; ще завърши напълно процеса на интеграция на съюзите и организациите в Общия съюз. Конкретизацията на целите, дейностите и действията по години ще се направи в Програмата и най-вече в плановете на Съюза. Въпросът за продължителността на посочените периоди за развитие на Съюза подлежи на дискусия. X. Състояние и качествени характеристики на Съюза след изпълнение на „Визията за създаване, развитие и функциониране на Общия съюз на българско войнство“ Във Визията са определени целите и приоритетните задачи на работата за развитието и функционирането на ОСБВ в осемгодишен период от време. Визията е стратегически документ, който разкрива вижданията за пътя, който трябва да се измине и дейностите, които да се осъществят, за да се постигне желаното състояние на Общия съюз като непартийна, обществено-политическа организация, работеща в полза на обществото и държавата. Основните качествени характеристики на желаното състояние, към което се стреми Общият съюз и които ще бъдат постигнати в завършен вид в края на предвидения осемгодишен период са: 1. Общият съюз на българското войнство ще стане най-масовата и авторитетна обществено-патриотична организация на българското войнство и на родолюбивото гражданство, незаобиколим фактор в държавата и обществото при решаване на въпросите на отбраната, сигурността и просперитета на страната. 2. Съюзът ще се утвърди като средище за изява и подкрепа на активната гражданска позиция на българското войнство, изразител на неговите патриотични стремления, защитник на потребностите, правата и свободите му. 3. Съюзът ще се превърне в инкубатор, инициатор и двигател на национални каузи, инициативи и движения в интерес на общественото благо. 4. Общият съюз ще изпълни със съдържание функциите си на партньор, опонент и коректив на публичните власти при вземане на държавнически решения и изработване на политики и проектозакони в областта на отбраната и сигурността на страната. 5. Съюзът ще е представен във всички нива на публичните власти- кметове, общински съветници, областни управители, директори на дирекции, агенции и държавни служби, зам.- министри , министри и депутати. 6. Общият съюз ще е фактор и градивна сила на гражданското общество за преодоляване на конфронтацията и противопоставянето, за покаяние, национално помирение и единение на българската нация. 7. Съюзът ще е лидер в обединителните процеси на военно- патриотичните съюзи и организации, сторонник на единението на българското войнство по национални каузи, интереси и приоритети. Заключение Създаването и развитието на Общия съюз на българското войнство ще е силен сигнал, че настъпва нов етап в организирането на непартийна основа на родолюбивата част от българския народ. В публичното пространство ще се появява модерен граждански субект с високи цели и ясна стратегия за тяхното постигане. Общият съюз ще завоюва престиж в обществото със своята активна гражданска позиция по животрептящите национални интереси и приоритети и с независимостта си от политически партии и разни донори- фондации и центрове на други страни. ОСБВ ще се позиционира в третия сектор като авторитетна, патриотична обществено-политическа организация, която поставя националните интереси, сигурността и просперитета на страната над всичко останало! Под девиза „В съединението е силата!“, Съюзът ще работи за сплотяване и единство на българското войнство и на българската нация, за изграждане на сигурна и просперираща България! 08.12. 2018 г. Гр. София