Конфедерация на обществени организации от сигурността и отбраната


Конфедерацията на обществените организации от сигурността и отбраната (КООСО) е сравнително нова организация, но води изключително динамичен и разнообразен обществен живот. В КООСО членуват голям брой организации от цялата страна, поради което КООСО е търсен и желан партньор от редица други обществени организации от страната и чужбина. На първата снимка са показани председателят на КООСО полк.(о.р) Иван Иванов и проф. Иванов при участие в международен форум. На втората снимка могат да се видят учстниците в конфедеративния съвет, проведен на станцията на БЧК в с. Лозен, през април 2019 г. Обществената ангажираност и отговорност на КООСО е добре известна и високо ценена от нашето общество. Със своите становища и предложения за решения на различни проблеми в обществения живот и най-вече в областта на сигурността и отбраната КООСО вече има изграден висок авторитет както сред обществените организации и политическите партии, така и в държавните институции. Концентрираният в КООСО интелектуален капитал и богат обществен опит дават възможност на организацията да има съществен принос при провеждане на научни форуми самостоятелно или заедно с други научни организации. Снимките са от конференция "България в общата европейска отбрана", проведена през май 2018 г.
Пуснато на 10 Jun 2019
Участието в политиката и взаимоотношенията с политическите партии е един от въпросите, които затормозяват обединителните процеси на военно-патриотичните и родолюбиви организации. Този проблем е в основата на напрежението, тлеещо между Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) и Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната (КООСО). Запасното войнство трудно се ориентира в проблемната ситуация, в условията на която се осъществява обединението на нашето съсловие и на неговите организации. Какво се случва, на какво ставаме свидетели, на спор за политики или на борба за влияние? В средите на СОСЗР се чуват гласове, че обвързването на военно- патриотичните организации (ВПО) с политически партии е непродуктивно и води до превръщането им в партиен придатък. Председателят на СОСЗР, който на последните парламентарни избори беше кандидат за депутат в партийна листа, критикува в Отчетния доклад за дейността на Съюза през 2018 г. Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната за това, че си взаимодейства и има споразумение за сътрудничество със същата тази партия. Асоциацията на Сухопътните войски, колективен член на СОСЗР, определя тези обвързаности на Конфедерацията като нецелесъобразни и противоречащи на нейната политика, поради което взе решение да преустанови членството си в нея. От своя страна, ръководството на КООСО застъпва позицията, че сътрудничеството със системна, национално-отговорна политическа партия, на основата на подписано споразумение, е законосъобразна практика и един от пътищата, водещи към постигане на целите, залегнали в Устава на сдружението. И тук стигаме до един принципен въпрос, който няма как да подмина. Кое е по-морално и достойно, да огласиш в публичното пространство сътудничеството си с дадена политическа сила и да подпишеш съответстващо Споразумение с нея или скрито от обществото да поемеш ангажимент да подпомагаш същата тази партия в изборния процес? Реторичен въпрос, който не се нуждае от коментар. Дискусията за правото на военно-патриотичните организации на политическа дейност проби и парламентарните стени. В Законопроект за изменение и допълнение на ЗОВСРБ, приет на първо гласуване на 24 април тази година, седем народни представители от управляващите внесоха преди второто гласуване допълнение в ал.1 на член 226м, касаещо правомощие на министъра на отбраната. Тази алинея гласи, че „Министърът на отбраната може да подпомага военно-патриотичните съюзи...създадени като юридически лица за осъществяване на общественополезна дейност, (…) (и следва допълнението със следния текст) - „които не осъществяват политическа дейност“. Озадачава ме фактът, че мнозинството от вносителите са бивши офицери от кариерата, между които действащ зам.-председател на Народното събрание, бивш министър на вътрешните работи, а преди това и зам.-министър на отбраната и зам.-началник на отбраната. Ще добавя, че председателят на Комисията по отбрана, приела поправката, е бивш началник на отбраната. В случая ме терзае мисълта, дали това откровено дискриминационно допълнение е неволна грешка, плод на предоверяване на експертите, или се изпълнява нечия политическа поръчка във вреда на съсловието, към което принадлежат уважаемите народни представители. Не допускам, че чувството им за съпричастност към българското войнство е останало в миналото. В обзелите ме догатки около този факт, неволно стигам до знаменита „Приказка за стълбата“ на бележития български поет Христо Смирненски, посветена на всички, които ще кажат „Това не се отнася до мене“! Законът и участието на ВПО в политиката Дискриминационното отношение към ВПО, които провеждат политическа дейност, се дължи може би на погрешно тълкуване на чл.12, ал.2 от Конституцията, който постановява, че „Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщна само на политическите партии“. Нека припомня, че по този текст, по искане на Върховния касационен съд, беше образувано конституционно дело №1/2015 г. Вносителят искаше от Конституционния съд да постанови какъв вид политически цели и извършване на какви видове политическа дейност могат да се определят като „присъщни само на политически партии“, поради което са забранени за гражданските сдружения. Конституционният съд отклони искането на ВКС за тълкуване на чл.12, ал.2 от Конституцията с мотива, че то е недопустимо. В Определението си Конституционния съд посочва, че има яснота по отправеното искане, като се позовава на два аргумента: - първо: Гражданските сдружения, по силата на чл. 2, ал. 1 и 2 от Конституцията, не могат да провеждат политическа дейност, свързана с промяна на унитарния характер на държавата, на териториалната цялост, единството на българската нация, осъществяване на народния сувернитет и ограничаване на държавния сувернитет; - и второ: В Конституцията - чл.44, ал. 2, са формулирани ограниченията на дейностите на гражданските сдружения - „Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу сувернитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие“. Отчитайки тези норми, залегнали в основния закон, Конституционният съд, с Определение №1 /17 март 2015 година, прекрати производството по к. д. №1/ 2015 г. и върна искането на вносителя. Като се ръководим от принципа, че всичко, което не е забранено, е разрешено, би следвало, след това решение на Конституционния съд, да се сложи точка на дискусиите каква политическа дейност могат да провеждат гражданските сдружения и на каква те нямат право. Това за съжаление за сега не се получава. Цитираните конституционни текстове и Определението на Конституционния съд дават основание да се направят две много важни констатации: - първо: Няма законова пречка гражданските сдружения, включително и ВПО, да участват в политиката; - и второ: Гражданските сдружения имат право на политическа дейност, с изключение на ограниченията по чл. 2, ал. 1 и 2, и чл. 44, ал. 2 от Конституцията на Р. България. Политика, политическа и партийна дейност Няма да превръщам този материал в лекция по политология, но ще се позова на някои важни за целите на тази публикация теоретични положения. Терминът „политика“, в зависимост от епохата, за която се отнася, от нейните функции, природа и произход, от връзката й с властта и обществото, има десетки определения. Ще се позова на определението на проф. Георги Карасимеонов, който посочва, че „Политиката е сфера на социални отношения, характеризиращи се със спецефични институции, процедури и дейности, чрез които разнородните интереси и ценности в дадена човешка общност в различна степен на взаимодействие и конфликт придобиват характер на общовалидни и задължителни правила и норми, необходими за съвместното съжителство на членовете на тази общност“. (Политика и политически институции, С.,2004 г.) Политиката на практика се свежда до вземане на решения за поддържането и провеждането на определен курс от действия и до взаимоотношенията на големи социални групи, които изразяват и отстояват общите си интереси. Политиките могат да се разглеждат и в по-тесен смисъл на думата и да изразяват конкретен план или основни принципи на действие, към които дадена организация се придържа в изпълнение на някаква своя кауза, начинание, инициатива. С политика се занимават политическите институции - парламент, правителство, президент, съд, армия, полиция и гражданските институции или както още се наричат институции посредници между гражданите и държавата, каквито са политическите партии, синдикатите и другите организации на гражданското общество, включително и военно-патриотичните и родолюбиви сдружения. Политическата дейност от своя страна е дейността, свързана с разработването и провеждането на политиката. Такъв вид дейност извършват политическите и гражданските институции - държавата, държавните власти и институции, бизнесорганизациите, политическите партии, синдикатите и неправетелствените организации. Политическата дейност е по-широка категория от партийната дейност. Последната е само една от видовете политическа дейност. Партийната дейност е политическа дейност, която провеждат политическите партии и коалиции. Тя е насочена за изпълнение на партийните функции и задачи и за постигане на поставените цели и интересите на партията. По своята същност, партийната дейност е целенасочен, планиран и организиран единен процес на теоретически, идейно-политически, партийно-организационни и организаторски действия на партийните органи, организации и членове за формиране и осъществяване на партийната политика. Тя се осъществява от партийните органи, организации, актив, апарата и членовете на партията. Гореизложените аргументи показват, че гражданските сдружения не се занимават с разработването на партийна политика и не провеждат партийна дейност. Взаимоотношения на ВПО с политическите партии и коалиции Този въпрос е уреден в българското законодателство. Няма законова пречка военно-патриотичните организации и съюзи да си взаимодействат с политически партии по въпроси от взаимен интерес. Това може да става, каквато практика има у нас още от първите години на демокрацията, по широк кръг от въпроси и чрез различни форми, включително и чрез подписване на споразумения за сътрудничество и съвместна дейност. Критиките на ВПО, които осъществяват съвместната си дейност с партиите на базата на подписани споразумения, са неоснователни. Няма законова забрана за уреждане по този начин на взаимоотношенията между организации на гражданското общество. В тези споразумения за сътрудничество обаче трябва да се съблюдават наложените от Закона за политическите партии ограничения, каквито са: - чл. 3 - „Организациите, които не са политически партии, не могат да участват в избори“. – чл.20, ал.3 – „Политическите партии не могат да създават свои структури в юридически лица с нестопанска цел.“ Военно-патриотичните организации и техните членове могат да изразяват гражданската си позиция чрез участие в демонстрации, дискусии, митинги, събрания и други публични форми в случаите, когато те не са част от политическа кампания по печелене на избори. Включването на ВПО в несвързани с избори обществено-политически дебати се предопределя от целите на сдруженията, работещи в обществена полза, които са заложени в ЗЮЛНЦ. Повечето от тези цели водят към вземане на политически решения на национално или местно ниво, включително и към законова регламентация на едни или други обществени отношения. В практика се утвърдиха и се прилагат редица законови форми и инструменти за непряко участие на ВПО в изборния процес, като: - залагане на приоритетни за ВПО въпроси и предложения в предизборните платформи на политически партии и коалиции; - включване, по предложение на ВПО, на изявени техни представители в гражданските квоти на партиите за национални и местни избори; - издигане на кандидати на сдруженията от инициативни комитети, зад които застават и политически партии; - участие на представители на ВПО, по съответния ред, в провеждането на избори като наблюдатели или в секционни комисии и т.н. Взаимоотношения на ВПО с властта в областта на политиката Военно-патриотичните организации и съюзи натрупаха полезен опит в работата с държавните власти и институции. Особено място в това отношение заемат дейностите, свързани с участието на военно-патриотичните сдружения в изработването на политики и закони. Този въпрос е регламентиран в актове на ООН и на Европейския съюз, а също и в национални документи. Бих посочил Всеобщата декларация за правата на човека, Международното споразумение за граждански и политически права и Регламент №211/2011 г. на Европейския парламент и на Съвета. Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е националният акт, който регламентира гражданското участие в правенето на политики и в законодателната дейност. Съпричастността на родолюбивите организации към изработването на политики и закони е неразделна част от демокрацията на участието, която допълва представителната демокрация. В годините на прехода, в съответствие със законодателството, се утвърдиха три механизма за взаимодействие с властите в областта на политиката: предоставяне на информация; консултиране и активно участие. Военно-патриотичните и родолюбиви организации могат да участват в управлението и в разработването на политики и закони, най-вече в областта на отбраната и сигурността на страната, чрез: - пряко участие в управлението чрез четирите форми на пряката демокрация: референдуми, гражданска инициатива, европейска гражданска инициатива и общи събрания на населението; - упражняване на конституционното право на предложения, петиции и сигнали; - институционализиране на включването на ВПО в съвместни постоянни или временни държавни органи за разработване на политики или проектозакони; - консултиране на държавните институции; - сключване на договори с държавните власти и институции за разработване на политики и проектозакони и други. ... Военно-патриотичните и родолюбивите организации стоят в центъра на неправителствения сектор. Активното им участие в политиката ще повиши тяхната роля в държавата и обществото и ще ги превърне в действен притегателен център и средище за изява на българското войнство. Ген. м-р о.з. д-р Стоимен Стоименов
Пуснато на 31 May 2019
Сговорна дружина, планина повдига! Народна поговорка Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната предоставя на вниманието на военно-патриотичните съюзи и организации Проект на Визия за създаване, развитие и функциониране на Общ съюз на българското войнство. Този стратегически по характер документ е разработен от ген. м-р д р Стоимен Стоименов – председател на Центъра за изследване на асиметричните рискове и заплахи за сигурността в Югоизточна Европа и Черноморския регион, по идея на ръководството на Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната (КООСО). Визията представя вижданията на автора за пътя, който трябва да се измине и действията, който трябва да се предприемат, за да се постигне стратегическата цел на обединението- изграждане на силен, единен съюз на българското войнство, незаобиколим фактор в държавата и обществото, изразител и защитник на правата и интересите на своите членове и на родолюбивото българско гражданство. Този документ е методология на работата за единение и обединение на военно-патриотичните съюзи и организации в единен, общ съюз на българското войнство. Като документ с основополагащо значение, Визията има научен и почертано практико-приложен характер. Тя идва в точното време, за да подпомогне управителните органи на военно-патриотичните сдружения в процеса на общата им работа за единение на запасното войнство и обединение на родолюбивите организации. Визията е документ, който стъпва на днешните реалности в страната и света. Нейният поглед, е обърнат към бъдещето и е в хармония с тенденциите за развитие на международните отношения, включително и във военната област. Визията е иновативен проект, който съдържа редица нови политики и идеи за единение на българското войнство и обединение на родолюбивите организации. Тя разкрива механизмите и технологията на сътрудничество и съвместна работа на военно-патриотичните организации (ВПО), качествените характеристики, мисията и модела на Общия съюз, общите цели, интереси и приоритети, съдържанието на общественополезната дейност, участието във властта и взаимодействието с държавните институции, информационната политика и гражданския контрол. Този проект очертава парадигмата на единния съюз на българското войнство. Представеният модел на Общия съюз е научно-обоснован и защитен с убедителни аргументи. Визията е документ с комплексен характер. Тя разглежда последователно, в диалектическа връзка и единство цялото множество от политики и действия, които затварят кръга на общата работа за обединение на военно-патриотичните съюзи (ВПС) и организации. Направен е кратък, но задълбочен анализ на средата, в която ще се развива и функционира Общият съюз на българското войнство. Разработена е философията на единението и обединението като поотделно са развити двата процеса. Предложен е модел на споразумение за сътрудничество и съвместна работа между военно- патриотичните организации (ВПО). Последователно са разгледани дейностите на Общия съюз като родолюбива организация, работеща в обществена полза. Формулирани са предназначението, целите и задачите на един бъдещ Учредителен конгрес. Описани са качествените характеристики на желаното състояние на Съюза, което трябва да бъде постигнато с изпълнението на Визията. Визията може да се възприеме като пътна карта на съвместната работа на военно-патриотичните съюзи и организации за достигане на стратегическата цел на обединителните процеси. В нея много ясно са разписани периодите и етапите, през които трябва да се премине и конкретните цели, които се преследват, за да се постигне в крайна сметка поставената стратегическа цел на обединението. Визията е реалистичен, обективен и справедлив документ. Той не вменява вини за сегашното неудоволетворително състояние на ВПО а само посочва проблемите за да може да стъпи на реалностите при търсенето на нови подходи и модели на работа за справяне с предизвикателствата пред ВПО и съюзи на съвременния етап от развитието на страната. Оценявайки по достойнство качествата на Проектовизията, на националното съвещание, състояло се на 12. 04. 2019 г.,Конфедеративният съвет единодушно я утвърди като платформа на КООСО за единение на родолюбивото българско гражданство и за обединение на ВПО в Общ съюз на българското войнство. Визията е на разположение на колегите от сектора за сигурност и на гражданското общество като цяло. Ние я лансираме в публичното пространство с цел да предизвикаме дискусия по заложените в нея виждания, тези и конкретни предложения свързани с организирането и протичането на обединителните процеси на ВПО. Разчитаме на подкрепата и на активната гражданска позиция на колегите, които възприемат единението на българското войнство и обединението на военно-патриотичните съюзи и организации като своя кауза в името на която си струва да се вложат сили, знания и умения. Визията няма да се хареса на тези които си затварят очите пред новите реалности, които робуват на статуквото и бранят със зъби и нокти заеманите ръководни позиции в обществените организации. Много ми се иска и дълбоко вярвам, че този път манипулациите и общите приказки няма да минат. Българското офицерство е достатъчно зряло и мъдро, патило и препатило за да бъде заблудено. Надявам се, че ще поеме по спасителния път на единението и обединението на военно-патриотичните организации в Общ съюз н българското войнство. Ние, от КООСО, ще се отнесем с необходимия респект и към други документи, посветени на тази тема, защото, както е добре известно, единението и обединението е неизменно верую на Конфедерацията от създаването й до наши дни.Тя между впрочем се появи на бял свят преди десет години в името на обединението на ВПО. Авторът на „Визия за създаване, развитие и функциониране на Общия съюз на българското войнство“ е нашият уважаван колега, бивш председател на КООСО, генерал Стоименов. Генерал Стоименов е признат визионер, сторонник на каузата за изграждане на силен и влиятелен съюз на българското войнство, който да обединява служителите - бивши и настоящи от силовия сектор на държавата в общ съюз със статут на незаобиколим фактор в държавните и обществени дела. Той е автор на единствената за сега книга, „В единението е силата на българското войнство“, която е посветена на тази проблематика. Полк. о. р.инж. Иван Иванов, председател на КООСО Съдържание Встъпление 3 І. Изводи от анализа на средата в контекста на единението на българското войнство и обединението на военно-патриотичните организации 3 ІІ. Развитие на сътрудничеството и съвместната работа на военно-патриотичните организации за единение на българското войнство 3 ІІІ. Модел, предпоставки и принципи за изграждане и функциониране на Общия съюз на българското войнство 3 ІV. Свикване и провеждане на Учредителния конгрес на Общия съюз на българското войнство 3 V. Символи и атрибути на Общия съюз на българското войнство 3 VІ. Мисия на Общия съюз на българско войнство 3 VІІ. Цели на Общия съюз на българско войнство 3 VІІІ. Приоритетни задачи на Общия съюз на българско войнство 3 ІX. Дейности и действия на Общия съюз на българско войнство за постигане на целите, изпълнение на приоритетите и на поставените задачи 3 Управленска дейност 3 Социална дейност 3 Участие на Общия съюз в процесите на изработване на политики и закони в областта на националната сигурност 3 Научно-изследователска, образователна и експертна дейност 3 Информационна дейност 3 Взаимодействие с държавата, бизнеса и обществени организации 3 Стопанска дейност 3 Международна дейност 3 Граждански контрол 3 X.Състояние и качествени характеристики на Съюза след изпълнение на „Визията за създаване, развитие и функциониране на Общия съюз на българско войнство“ 3 Заключение 3 Визия за създаване, развитие и функциониране на Общ съюз на българското войнство В единението е нашата сила! Встъпление Преходът към демокрация е белязан с лавинообразно създаване на структури на гражданското общество. Проявената в това отношение гражданска активност е израз на нарасналата роля и значение на суверена в развитието на демократичните процеси у нас. Неразделна част от развитието на този процес е създаването на военно-патриотични организации и съюзи на запасното войнство. В годините на прехода техният интерес беше преимуществено насочен към въпросите, свързани със запазване отбранителната способност на страната и грижата за своите членове, които бяха подложени на чистки и репресии. В годините след приемането ни в НАТО и ЕС се наблюдава процес на увлечение към създаване на нови военно-патриотични организации (ВПО) и съюзи, като цифрата им към момента надминава 50. Това множене е резултат най-вече на неудовлетворението от работата на съществуващите организации и на стремежа да се направи нещо повече за защита и задоволяване на интересите на хората, посветили живота си на отбраната на страната. Тази тенденция само потвърждава максимата, че не винаги по- голямото количество води към по-голямо качество. Наблюдава се застой в развитието и ефективността от дейността на ВПО. Засилва се отчуждението и безразличието на офицерството към съюзната дейност. Сега организираните във военно-патриотичните организации офицери и сержанти от запаса и резерва са в рамките на 10% - 15% от общия им брой. И най-големите организации, каквито са СОСЗР и КООСО, не успяват да се утвърдят убедително като незаобиколим фактор в държавата и обществото. В голямата си част българското войнство не възприема съюзите и организациите като притегателен център и средище за тяхната обществена изява. Натрупаха се убедителни свидетелства, че досегашният модел на сдружаване на служителите от сектора за сигурност и отбрана не води към задоволителен коефициент на полезно действие. На дневен ред е задачата за изработване на нов проект на организиране на българското войнство, който да е в хармония с новите реалности. Целта на промяната на модела е да се обединят съществуващите обществени организации - съюзи, алианси, асоциации, федерации, конфедерации, фондации в единна обществено-политическа организация на българското войнство. Подходящо работното наименование на сдружението е „Общ съюз на българското войнство.“ Философията на предлагания проект на новия модел на организиране се основава на два взаимосвързани и влияещи си процеса: - процес на единение на българското войнство; - и процес на обединение на военно-родолюбивите съюзи и организации. Единението ще върви с крачка напред и ще предпоставя обединението на организациите в Общ съюз на българското войнство. Създаването на такъв съюз е деликатна и чувствителна идея, която не може да се реализира от днеска за утре. Това е процес, който ще изисква време и търпение и най-вече добра воля и добронамерена съвместна работа. Предлаганата за дискусия Визия разкрива вижданията за мисията, целите, организацията, приоритетите, задачите и пътя, който трябва да се измине, за да се създаде Общият съюз и той да се превърне във влиятелна национална военно-патриотична организация на родолюбиво настроените български граждани. По замисъл тя ще е пътна карта на единението на българското войнство и на създаването, развитието и функционирането на Общия съюз. Целите, заложени във Визията по отношение на развитието и функционирането на Общия съюз на българското войнство, ще се постигнат за период от два конгресни цикъла. През това време Съюзът ще се масовизира, ще укрепне организационно и ще развие в пълен обем възложените му с Устава функции, качества и дейности. В края на този осемгодишен период Общият съюз трайно ще заеме лидерска позиция сред военно-патриотичните съюзи и неправителствените организации по отношение ефективността на провежданата общественополезната дейност в интерес на националните интереси и идеи, за изграждане на нова България, съизмерима със средно развитите страни от европейското семейство. І. Изводи от анализа на средата в контекста на единението на българското войнство и обединението на военно-патриотичните организации Живеем в динамично време, във време на дълбоки и кардинални промени в международните отношения и в глобалната среда за сигурност. Светът се променя. Международните съюзи и трансграничните корпорации също се променят. Държавите се преустройват, за да се съхранят и да гарантират своята сигурност и бъдеще. Хората също се променят. Те са по улиците и площадите и все по-категорично и на висок глас заявяват своята гражданска позиция и решимост сами да определят съдбата си, да участват във вземането на управленските решения, да гарантират държавността, националната и културната си идентичност. Тече необратим процес на утвърждаване на нов световен ред. Еднополюсният свят, установен след рухването на Берлинската стена, остава в историята. На смяна идва многополюсният свят. Китай, Русия и други страни набират скорост като световни сили. Без тях и против тяхната воля не може да бъде решен нито един световен проблем. Неолибералният капиталистически модел се провали и се търси негов заместник. Непреодолимо остава напрежението и разноговоренето по отношение перспективата на НАТО и ЕС. С траен характер е кризата на доверието в отношенията САЩ, ЕС, Русия. Брекзит разтърси обединена Европа. Замразените и активните конфликти в нашия регион, кризата около Украйна и Близкия изток, трупането на военна сила в и около Черно море крият рискове с непредвидими последствия за сигурността и бъдещето на България. Прогнозата е, че в близките 10-15 години напрежението в международните отношения ще се запази, като е много възможно да се стигне до мащабен военен конфликт. А България, въпреки европейската и евроатлантическа интеграция, продължава да изостава от развитите европейски страни по всички качествени икономически, социални и чисто военни показатели. България е първенец в ЕС по оглавяване на негативни класации. Ние държим първото място в света по скорост на намаляване на населението. Наше е първото място в ЕС по бедност на населението. 49% от българското население, 52% от децата и 61% от пенсионерите са застрашени от социално изключване- нива два пъти над средноевропейските. Първи сме в ЕС по корупция по високите етажи на властта, по най-ниска раждаемост, по най-висока смъртност, по най-много убити при катастрофи, по брой на пушачи, по контрабанда на стоки, по сива икономика, по най-малко пари за наука и иновации, по свобода на медиите, по нарушаване на човешките права, по изоставени деца и т. н. Образованието и здравеопазването са от години в тежка криза. Незапомнената демографска катастрофа руши устоите на държавността. България се обезлюдява и обезкървява. Над 600 села за годините на прехода вече са заличени от картата на България. Изтича национален капитал и сивото вещество на нацията. За последните тридесет години над два милиона български граждани потърсиха спасение в чужбина. По официални данни на НСИ, в повече от 1/4 от 5329-те градове и села на страната етническите българи са малцинство. Мнозинството е на други етноси, като тази тенденция се усилва. Прогнозата на Световната банка е, че към 2050 г. населението на България ще остане 4,5 милиона, а българите ще са малцинство в своята държава. По тези причини съвсем естествено възниква тревожният въпрос за бъдещето на България, ще се стигне ли до българска държава без българи или което е още по-лошо - дали няма от най- старата държава в Европа да остане само едно географско понятие. Притеснително е, че няма дълготрайна политика и перспективен план за действие за излизане от тази ситуация. Много сериозни са и проблемите в Сектора за сигурност и отбрана. Интегрирането на националната система за сигурност в колективните системи за отбрана и сигурност на НАТО и ЕС не може да реши националните ни проблеми в тази област. Правителството в официален документ призна, че армията не е в състояние да изпълни конституционния си дълг, поради което разчитаме на Чл. 5-ти на Вашингтонския договор. Застрашително голям е некомплектът във Въоръжените сили - средно 20%, а по отношение на доброволния резерв този некомплект достига 83%. Буксуват процесите по модернизацията и превъоръжаване на Въоръжените сили. Човекът - воин не е поставен в центъра на военната политика на държавата. Пада престижът на армията, на службата в нея, на военната професия. Прекъсната е връзката народ-армия. Представително международно изследване на Галъп показва, че 47% от българските граждани не биха се сражавали за Родината. Само 25% са изразили готовност да защитават страната си с оръжие в ръка. Още по-тревожна е картината със състоянието на вътрешната сигурност и обществения ред. Този сектор е в перманентна криза- управленска, функционална, организационна, кадрова и материално- техническа. Хората, особено в отдалечените райони и в обезлюдяващите се села, живеят в условия на несигурност и страх за своя дом, имот, здраве и живот. Няма напредък в борбата за ограничаване на корупцията, на битовата и организираната престъпност. Устойчива е тенденцията за увеличаване броя на наркозависимите, особено на децата и подрастващите, които страдат и от редица други пороци. Личи безсилието на държавата да се справя с постоянно възникващите стихийни бедствия. Шири се беззаконие, допускат се пробиви в Системата за национална сигурност. България е на кръстопът. Тя е изправена пред исторически избор. Верният път изисква незабавни, смели и категорични действия за обръщане на негативните тенденции. За голямо съжаление, вместо организирани и преобразяващи мерки и действия, сме свидетели на бездействие и примирение със ситуацията. Връх взема разделението на обществото, политическата конфронтация и противопоставянето. Вече 100 години България се намира в състояние на студена, а на моменти и на гореща гражданска война. Запасното войнство все още не може да се съвземе от ударите, които получи в хода на военните реформи. Най-трудно се изживяват безпътицата, огорчението и униженията, на които то беше подложено. И сега над 70 000 офицери и сержанти от запаса, голямата част от които със завършено военно училище и по една или две академии, са на бариерите като пазачи в частните охранителни фирми. Офицерството изпълни своя дълг към държавата. Държавата и политиците на прехода го предадоха и не изпълниха собствения си дълг към въоръжените си защитници. Затова има обида и разочарование, има странене от съюзната дейност, което обезсилва организациите и ги лишава от възможността да бъдат фактор в държавата и обществото. Изводи: 1. Глобалната среда за сигурност е взривоопасна и продължава да се влошава. Тя е динамична, бързопроменяща се, съдържа най-сериозните, след годините на студената война, рискове и заплахи за световния мир. 2. Развитието и просперитета на България се сблъсква със сериозни прегради и предизвикателства. Тежки са проблемите в сферата на доходите, образованието и здравеопазването. Страната преживява невиждана в историята си демографска катастрофа, която застрашава самото й съществуване като държава. 3. Системата за национална сигурност функционира в някои области със затруднения и не е надежден гарант за суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната. Прекомерно се разчита на колективните системи за сигурност и отбрана на НАТО и ЕС. 4. Българското общество е разединено. То се намира в състояние на студена гражданска война. Много често в ежедневието връх вземат конфронтацията и противопоставянето между институции и партии, разколът и жаждата за мъст и реванш. 5. Не се използва потенциалът и експертизата на запасното войнство. То не играе ролята на стожер на сигурността и държавността. 6. Българското войнство ще придобие сила и влияние, ако е единно около национални цели, интереси и приоритети и е обединено в силен, общ съюз на служителите от националния силов сектор. В условията на възникналите сериозни предизвикателства, когато нацията и държавата са изправени пред тежки изпитания, българското войнство не може да бъде страничен наблюдател на случващото се. То ще преглътне огорченията и ще заеме активна гражданска позиция. Общият съюз като национално-отговорна организация, ще обедини усилията на най-родолюбивата част от българския народ и ще допринесе за съхранение и ново възраждане на българската нация, за изграждане на сигурна и просперираща България, майка на всички български граждани, независимо от тяхното местоживеене, етнос и религиозно изповедание. ІІ. Развитие на сътрудничеството и съвместната работа на военно-патриотичните организации за единение на българското войнство Обединението на военно-патриотичните организации и съюзи е желаната цел, до която ще се стигне след като се измине неизбежният път на активно сътрудничество и съвместна дейност по въпросите от общ и взаимен интерес. Тази обща работа е важна, защото ще създаде атмосфера на доверие и взаимно уважение между ръководствата и членовете на съюзените организации. Положителен пример в това отношение е разгърнатата и много добре организирана съвместната работа между пенсионерски и военно-патриотични организации за решаване на някои нетърпящи отлагане въпроси, свързани с пенсионното осигуряване. С общи усилия, при водещата роля на СОСЗР, се изработи и приложи успешен модел на сътрудничество по значим за всички организации проблем. Анализът показва, че въпросите, които обединяват българското войнство са много повече. Значително по- малко са тези, които го разделят и противопоставят. Затова ще приложим градивен подход, който търси консенсусни идеи и промотира въпросите, които събират и обединяват офицерството. Проблемите, които разделят, ще се оставят за решаване в по-добри времена. Този подход благоприятства единение на българското войнство, за постигането на което ще трябва да се направят четири задължителни стъпки: Първата стъпка е да се определят общите цели, интереси и приоритети по пътя на единението. Общи цели, по които ще се търси сплотеност и единение са : - съхраняване и ново възраждане на българската нация, изграждане на сигурна и просперираща България; - гарантиране на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на страната; - утвърждаване на българското войнство като незаобиколим фактор в държавата и обществото; - възстановяване на помръкналия блясък на честта на пагона и престижа на професиите - офицер, полицай, разузнавач, контраразузнавач; - повишаване на социалния статус на българското войнство. Осигуряване на достоен живот и достойни старини на всички български граждани, посветили живота си на отбраната и сигурността на страната; - превръщане на организациите на българското войнство в средище за изява и защита на интересите и потребностите на съюзените членове. Общи интереси на българското войнство могат да бъдат: - единство на нацията и на българското войнство; - съхраняване и развитие на българската идентичност, дух, култура, традиции и обичаи; - възпитание на подрастващото поколение в дух на любов към Отечеството и българската войска, на патриотизъм и родолюбие; - обръщане на негативните тенденции в развитието на страната, справяне с кризата в образованието и здравеопазването и с демографската катастрофа; - възстановяване на връзката народ - армия, боеспособността на Въоръжените сили и ролята им на защитник на националната сигурност; - повишаване жизнения стандарт и качеството на живот на българското войнство. Общи приоритети на българското войнство ще са: - приемане на Закон за възрастните хора и на Закон за запасното войнство; - участие на експерти и представители на запасното войнство във властта на национално и местно равнище на всички нива; - периодично преизчисляване на всички пенсии и премахване ограничението на максималния размер на пенсията; -актуализиране на всички подзаконови актове в силовия сектор, регламентиращи медицинското осигуряване, лечението, почивното дело и използване на културно-просветните учреждения от запасното войнство; - предоставяне на подходяща база за разгръщане дейностите на ВПО; - довеждане до успешен край обединителните процеси на военно- патриотичните съюзи и организации. Втората стъпка е свързана с определяне на принципите, областите и въпросите за сътрудничество и съвместна работа. Сътрудничеството и съвместната работа на военно-патриотичните съюзи и организации ще се основава на следните принципи: - равнопоставеност на страните по Споразумението; - ненакърнимост на тяхната организационна самостоятелност; - самодейност и самоуправление; - координация и взаимодействие; - взаимна информираност; - помощ и съдействие; - взаимно уважение, толерантност и колегиалност. В Споразумението ще залегнат инициативи и мероприятия, за изпълнението на които организациите ще си сътрудничат и такива, които те ще осъществят съвместно, с общи усилия. Военно-патриотичните съюзи и организации могат да си сътрудничат по широк кръг въпроси като: - подобряване на социалния статус, жизнения стандарт и качеството на живот на българското войнство; - военната подготовка, военно-патриотичното и родолюбиво възпитание на подрастващото поколение; - повишаване качеството на военната експертиза по въпросите на отбраната и сигурността на страната; - защита на населението и критичната инфраструктура при аварии и стихийни бедствия; - разгръщане на доброволческа дейност; - обмен на информация, документи и добри практики; - придобиване на база за провеждане на съюзната дейност. Сътрудничеството на военно-патриотичните съюзи и организации може да се осъществява и под формата на съвместна дейност за решаване на общи задачи като: - изготвяне на становища по концептуално-доктринални документи от областта на сигурността и отбраната на страната; - организиране на дискусии, семенари, конференции, кръгли маси и други от този характер; - работа по проекти и програми по линия на НАТО, ЕС, централната и местната власт; - съвместни срещи с представители на властите и институциите по въпроси, свързани с предмета на дейност на военно- патриотичните съюзи и организации; - изграждане на непартийни коалиции за съвместна работа по национални каузи и инициативи като национални сборове, Обществения форум за единение „Брод за България“, инициативите „Единение“ и „Една детска сълза - една молитва“, както и за участие в избори; - съвместни чествания на национални празници, бележити личности и събития от историята на страната. Следващата стъпка ще е подписване на самото Споразумение. Актът на подписването ще се предшества от организирането и провеждането на публични дискусии, двустранни и многостранни работни срещи за постигане на съгласие по неговото съдържание и конкретните договорености. Такова Споразумение между двете най-големи организации - СОСЗР и КООСО, вече е подписано. Практическото изготвяне на Споразуменията ще се възложи на съвместно създадена работна група. След съгласуване на текстовете, Споразумението се подписва при подходяща обстановка от председателите на организации. На нарочна пресконференция този акт на ВПО се прави достояние на българската общественост. Споразумението ще е с открит характер и ще позволява да се присъединяват към него по определен ред и на други ВПО. И последната стъпка, която е най-важната, е свързана с практическото изпълнение на заложените в Споразумението договорености. Председателите на организации, страни по Споразумението, приемат конкретен План за действие за изпълнение на постигнатите договорености. Периодически Председателският съвет, който се състои от председателите на организациите, прави преглед на изпълнението на планираните мероприятия. От успешната работа по изпълнение на Споразумението ще зависи продължителността на периода за постигане целите на единението на ВПО. В хода на съвместната работа ще се изградят отношения на близост, взаимно доверие и убеденост, че в единението е силата на военно-патриотичните съюзи и организации. ІІІ. Модел, предпоставки и принципи за изграждане и функциониране на Общия съюз на българското войнство Промяната на модела на обединяване на военно-патриотичните съюз и организации закономерно е свързана с измененията на конкретната историческа обстановка и изискванията които произтичат от нея към дейностите на структурите на Гражданското общество. В условията на сгрешения преход и изграждащата се демокрация, усилията на СОСЗР, като най-голяма организация, определяща облика на обществената изява на запасното войнство, а това се отнася и за другите ВПО, преимуществено бяха насочени към решаване на социалните проблеми на съкратените от Въоръжените сили и оставени на произвола на съдбата офицери и сержанти, както и към запазване на отбранителния потенциал на страната при реформирането на армията и изграждането на новата система за национална сигурност. В това отношение СОСЗР и другите ВПО направиха каквото можаха и каквото властите и политиците им позволиха да направят. Оценките на стореното не са еднозначни. Днес статусът на страната, вътрешно-политическата обстановката и изискванията към гражданското общество, в това число и към военно- патриотичните съюзи и организации, са коренно променени: - България е демократична държава, интегрирана в европейското и евроатлантическото семейство; - изградена е национална система за сигурност, която е неразделна част от колективните системи за отбрана и сигурност на НАТО и ЕС; - военните реформи в частта съкращения на личен състав завършиха. Приключиха и масовите съкращения в структурите от силовия сектор; - създава се интегриран сектор за сигурност и отбрана; - институционализирана със закон е ролята и мястото на неправителствения сектор в политическата система, а също и работата на държавните власти и институции с гражданските организации. Възниква принципният въпрос - може ли досегашният модел на организиране на българското войнство в неправителствени организации създаден при друга обстановка и условия, дори и с някаква актуализация, да бъде работещ и адекватен на новите реалности? Обективният анализ на този въпрос показва, че този модел е с изчерпани възможности. Свидетелства за тази констатация са: роенето на военно- патриотичните съюзи и организации; отливът от членство на запасното войнство и особено скромният обхват на по-млади офицери и сержанти; фактическото изолиране от съюзите на действащите офицери и сержанти и на служителите от интегрирания сектор за сигурност и отбрана; пренебрежителното отношение на властите към ВПС и към военната експертиза; практическото изваждане на офицерството от елита на нацията и недопускането му до позиции, където се вземат политически и управленски решения и не на последно място – допуснатото обезценяване на честта на пагона. Изходът от ситуацията е в промяната, в създаването на работещ в новите условия проект за единение на българското войнство и обединение на неговите организации. Новият модел няма да е обременен с проблемите и слабостите на изградените през преходния период военно-патриотични съюзи (ВПС) и организации и няма да робува на статуквото и на остарели стереотипи. Той ще заработи на чисто с поглед обърнат към настоящето и бъдещето. Новият съюз ще се появи в публичното пространство под името „Общ съюз на българското войнство.“ Въпрос на дискусия е дали този съюз ще се обяви за наследник и правоприемник на Съюза със същото име, създаден на 03. 01. 1941 година чрез обединяване на пет съюза и узаконен през май същата година със „Закона за Общия съюз на запасното войнство“.( обн. ДВ. бр.103/13. 05. 1941 г. ) Раждащият се нов съюз ще е общо дело на военно-родолюбиви организации и на граждани- патриоти, асоцииращи се като част от българско войнство. Той по замисъл ще е представител на целокупното войнство пред държавата и обществото и ще изразява и защитава общите интереси и потребности на родолюбивата част от българския народ. Общият съюз на българското войнство ще се създаде по Закона за юридически лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Той ще бъде сдружение на съюзени на конфедеративен принцип организации на настоящи и бивши служители от силовия сектор на държавата - военнослужещи от Въоръжените сили, служители от службите за сигурност и за обществен ред, а също и на родолюбиво настроени общественици и потомци на участници във войните за национално обединение. По своята същност Общият съюз на българското войнство ще бъде национална родолюбива организация. В своята дейност тя ще залага на българщината, на унаследяването и продължаването на най- добрите традиции, завещани ни от нашите предци- възрожденци, строители на трите български държави и героите от войните за национално обединение. Общият съюз ще се различава от функциониращите към момента военно-патриотични организации по своите цели, възможности, предназначение, членски състав и обхват на дейностите. Досегашният модел преимуществено залага на обединяване само на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Мнозинството военно-патриотични организации (ВПО) са регистрирани за работа в частна полза. Характерна черта на този модел на организиране е създаването на много на брой, но със слабо влияние в обществото и държавата, пък и сред самото запасно войнство, организации. Дейността на повечето от тях се свежда до другарски срещи и чествания на празници. Отсъства общественополезната дейност. Затова тези съюзи и организации си остават без влияние, незабележими и непопулярни в обществото и пред властите. Възможните варианти за обединяване на военно-патриотичните съюзи и организации в единен, силен и влиятелен обществено- политически субект на този етап са най-малко четири: - първо: Обединяване на основата на някои от досега съществуващите съюзи като СОСЗР, КООСО, Военния съюз, Националното сдружение на клубовете на запасното войнство „За честта на пагона“, които са с по-голяма членска маса и структури в страната. - второ: Учредяване на изцяло нов съюз без каквато и да е обвързаност със сега съществуващите съюзи и организации. - трето: Обединяване на федеративен принцип на съществуващи ВПС и организации. - четвърто: Учредяване на Общ съюз на конфедеративен принцип от съюзи и организации, които ратуват за обединение и единение на българското войнство. Общият съюз ще е отворен и за индивидуално членство в съответствие с Устава на Съюза. Всеки от посочените варианти има своите предимства и недостатъци. Обективният анализ и съпоставка на плюсовете и минусите откроява като най-удачен последния, четвърти вариант, защото той: - ще гарантира равнопоставеност на участващите в проекта съюзи и организации, ще създава по-добри условия за разгръщане на тяхната дейност и за повишаване на нейното качество и ефективност; - ще осигурява приемственост на добрите практики в съюзната дейност; - ще е освободен от обремененост със слабостите от миналото, с разочарованията заради неоправданите очаквания; - ще допуска индивидуалните членове да се обединяват в клубове, дружества, общински и областни организации съгласно Устава; - организациите - членове на Общия съюз, ще запазят своите наименования, суверенитет, автономност и имущество. Те ще изпълняват своите устави и програмни документи и ще се ръководят от избраните от самите тях управителни органи. Общият съюзна българското войнство ще се създаде и ще функционира въз основа на следните принципи: - равнопоставеност, съгласие и партньорство на съюзите и организациите; - пропорционалност на представителството с делегати на учредителния конгрес и в ръководните органи на Съюза; - ротация и мандатност на председателя и зам.- председателите на Общия съюз; - самодейност и самоуправление на организациите, членове на Общия съюз; - прозрачност и откритост; - споделена отговорност за резултатите от общата работа; - отчетност и публичност; - колегиалност, добронамереност и толерантност във взаимоотношенията между съюзите и организациите. Общият съюз на българското войнство ще се изгражда въз основа на концептуален, организационен и функционален модел, изцяло съобразен с Конституцията, ЗЮЛСЦ, българското и европейското законодателство и посочените по-горе принципи. Този съюз ще се отличава със следните характеристики: - Общият съюз на българско войнство ще е юридическо лице – сдружение, което работи в обществена полза; - Съюзът ще е национално сдружение, тип конфедерация; - В Съюза ще членуват юридически лица и български граждани, преимуществено свързани с въпросите на отбраната и сигурността на страната; - Общосъюзните органи за управление - конгресът(общото събрание) като върховен колективен орган за управление, националният, управителният и контролният съвети ще се избират по демократичен начин, заложен в Устава на Съюза; - Съюзът ще се оглавява от президент, който ще го представлява пред държавните институции, органите на местното самоуправление, бизнес - организациите, гражданското общество, международни и чуждестранни организации; - Ще се създават общински (областни) координационни съвети, които ще се оглавяват от координатори, определяни на ротационен принцип. Координаторите ще изпълняват само координационни, организационни и информационни функции по отношение на структурите на Общия съюз и на съюзните организации в съответната териториално-административна единица; - Съюзът ще благоприятства работата в мрежа и кооперирането на съюзите и организациите; - Съюзът ще извършва допълнителна стопанска дейност в областите, разрешени от закона; - Съюзът ще разполага с база за провеждане на своите дейности. ОСБВ ще стопанисва свое и предоставено му от държавни институции, юридически и физически лица имущество; - Съюзът ще има необходимото ресурсно осигуряване. Общият съюз ще е организация тип „мозъчен тръст“. Той ще прави научни разработки и ще бъде инкубатор на национални идеи и инициативи в интерес на развитието, отбраната и сигурността на страната. Съюзът ще е отворен за сътрудничество с други неправителствени организации. Той ще инициира създаването на непартийни коалиции и движения за решаване на конкретни проблеми в областта на сигурността, образованието, здравеопазването, законността и демографията. ІV. Свикване и провеждане на Учредителния конгрес на Общия съюз на българското войнство Подготовката за свикване на Учредителния конгрес (учредително събрание) е колективно дело на всички организации, стоящи зад идеята за създаване на Общ съюз. Цялостната дейност по подготовката на конгреса ще се осъществи въз основа на подробно разработен план със съответните срокове, отговорници и осигуряване. За подготовка на учредителния конгрес, освен Инициативния комитет, ще се формират и работни групи, които ще изготвят документите на конгреса. В тях ще участват представители на организациите, заставащи зад каузата за обединение. Всички проектодокументи и материали за конгреса в работен порядък ще се разглеждат и приемат от управителните съвети на съюзите и организациите. Председателският съвет ще изслуша становищата и ще вземе отношение по постъпилите предложения и въпроси. Оформените за конгреса в окончателен вид проектодокументи и проекторешения, ще се обсъдят и одобрят непосредствено преди неговото провеждане от управителните органи на организациите и съюзите. Председателският съвет ще определи дневния ред, сценария за протичане, персоналния състав на деловия президиум и на разните комисии, мястото и времето за провеждане на конгреса. Подготовката и провеждането на конгреса ще са съпроводени с разгърната пропагандно-информационна дейност. Тя трябва така да се провежда, че раждането на Общия съюз да се превърне във важно вътрешно-политическо събитие. Характерна особеност на Учредителния конгрес е, че всички въпроси, свързани с обединението на ВПС и организации- наименование на Съюза, принципи и форма на обединение, документите, които ще се обсъдят, решенията, които ще се вземат, персоналният състав на управителните органи ще се съгласуват и решат до неговото свикване. Колективно изработените принципни позиции и решения ще се заложат в конгресните документи. Делегатите трябва да отидат на конгреса с пълна яснота по всички въпроси и съгласие по решенията, които той ще вземе. Учредителният конгрес ще има работен, но и подчертано тържествен характер, хармонизиращ на значимостта на събитието - обединение в единен съюз на българското войнство. Конгресът ще узакони предварително взетите решения, ще утвърди Устава, Визията и Програмата и ще избере ръководните органи на Общия съюз. Принципни въпроси, свързани с обединението, не трябва да се остават за решаване от конгреса, защото това може да го взриви и вместо до обединение, да доведе до разединение и проваляне на каузата за единение още в нейния зародиш. Непосредствено след завършване на Конгреса, избраното ръководство ще даде пресконференция за средствата за масова информация. V. Символи и атрибути на Общия съюз на българското войнство Общият съюз ще е разпознаваема родолюбива организация на целокупното българско войнство. Той ще се представя в публичното пространство със своите символи, ритуали и атрибути: - Девизът на Съюза ще е „В единението е нашата сила“; - Марш на Общия съюз ще е бойния марш „Синовен дълг“; Патрон на Съюза да бъде прославеният български военачалник и герой от Първата световна война полковник Борис Дрангов; - Празник на Общия съюз да бъде 19 септември - паметна дата за величавата победа на нашата армия през 1918 г. при Дойран, една от петте най-велики битки в историята на България. Символите, ритуалите, отличията и атрибутите на Общият съюз на българското войнство ще се регламентират с неговия Устав. VІ. Мисия на Общия съюз на българско войнство. Мисията на Общия съюз на българското войнство е да бъде изразител и защитник на правата, свободите и интересите на своите членове, двигател на единението на българското войнство и на патриотично настроеното гражданство около национални цели, каузи, интереси и приоритети свързани с възраждането на Отечеството и изграждането на сигурна и просперираща България, съизмерима със средно развитите европейски страни. VІІ. Цели на Общия съюз на българско войнство. Стратегическата цел на Съюза е да стане силна, авторитетна и влиятелна национална родолюбива организация, незаобиколим фактор в държавата и обществото при решаване въпросите на отбраната и сигурността на страната, изразител и защитник на правата, интересите и потребностите на своите членове и на родолюбивото българско гражданство. Други цели: 1. Утвърждаване на Общия съюз като средище за лична изява и опора на българското войнство и на родолюбивото гражданство за реализиране на техните патриотични стремления в областта на сигурността и отбраната на страната. 2. Превръщане на Съюза в притегателен център за офицерите и сержантите на кадрова военна служба и от запаса, на бивши и настоящи служители от системата на МВР, МП, съда и прокуратурата, специалните служби, родолюбивото гражданство и на всички, положили клетва пред бойните знамена за вярна служба на народ, род и Родина. 3. Създаване на условия и предпоставки най-изявените, с активна гражданска позиция експерти и професионалисти - членове на Съюза, да участват във властта на всички нива и позиции. 4. Провеждане на активна дейност за възстановяване блясъка и честта на пагона, на престижа на офицерската професия, на професията полицай, разузнавач, контраразузнавач, съдия, прокурор, служител в органите и структурите на националния сектор за сигурност и отбрана. 5. Иницииране създаването на непартийни коалиции и национално движение за ново възраждане на страната и изграждане на съвременна и просперираща България. VІІІ. Приоритетни задачи на Общия съюз на българско войнство. Общият съюз изпълнява разнообразни задачи, произтичащи от ЗЮЛНЦ и от изискванията към дейностите на структурите на гражданското общество. На тази основа, националните органи за управление определят приоритетните задачи като изхождат от състоянието на Съюза и изискванията на конкретната историческа обстановка към неговата дейност. Приоритети на Общия съюз на българското войнство ще са: 1. Общественополезна дейност в интерес на националната сигурност и просперитета на страната. 2. Грижата за хората, повярвали на Съюза и активно включващи се в неговия живот и дейност. 3.Ангажиране на Съюза в общата работа за военно-патриотичното възпитание и началната военна подготовка на децата и подрастващото поколение. 4.Активно включване на Съюза и неговите членове в доброволческа дейност, свързана с опазването на обществения ред и ликвидиране на последствия при терористични актове, стихийни бедствия и други кризи от невоенен характер. 5. Организационно укрепване и изграждане на структури на Съюза в цялата страна. Превръщане на Общия съюз в масова обществена организация на българското войнство и на родолюбивото гражданство. 6. Лидерстване в съвместните дейности за единение на българското войнство по национални каузи, интереси и приоритети и за обединение на военно-патриотичните съюзи и организации. ІX. Дейности и действия на Общия съюз на българско войнство за постигане на целите, изпълнение на приоритетите и на поставените задачи. Съдържанието, характерът и обхватът на дейностите на Общия съюз на българско войнство се определят от Конституцията на Р. България, ЗЮЛНЦ и Устава на Съюза. В Чл. 12 на Конституцията се подчертава, че „Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси“. Ако този текст регламентира предназначението на гражданските организации, то чл. 44 алинея 2 посочва какви дейности те не могат да провеждат: „Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие“. Тези текстове определят рамката, в която следва да се разполагат дейности на Съюза. Животът на Общия съюз като обществена организация ще се влияе от наличието на някои обективни обстоятелства, които трябва да се имат предвид при встъпване в неговите редове и при организиране и провеждане на съюзните дейности: 1. Работата в Съюза ще е поставена изцяло на доброволни начала. Неговите дейци и членове по собствена воля, без заплащане и търсене на привилегии и лична изгода, се ангажират да свършат нещо добро в името на общото благо. 2. Дейността на Общия съюз, освен в интерес на своите членове, ще се провежда и в полза на цялото общество. Затова тя се определя като общественополезна. Това е едно по-високо ниво в работата на обществените сдружения. 3. Отношението към Общия съюз до голяма степен ще се формира под влияние на господстващите нагласи в държавата към гражданското общество, които на този етап не са съвсем положителни, особено по отношение на НПО, които се издържат от чужди донори. Качеството и ефективността на общата работата ще зависи от добро управление, координацията, взаимодействието и разграничаването на функциите и задачите на Общия съюз от тези на съюзите, негови членове. Предмет на дейността на Общия съюз на българско войнство са въпросите, свързани с разработването на политиката, визията и стратегията на работа за постигане на общите цели и изпълнение на приоритетните задачи. Неговото ръководство, в лицето на Управителния и Националния съвети и на президента: осъществява стратегическото управление; взаимодейства с държавните институции и бизнес-организациите; организира и провежда научно-изследователска, нормативно-творческа, експертната, информационна, стопанска и международна дейности. Общият съюз отстоява и защитава пред централните власти конституционните права, интересите и свободите на българското войнство. Организациите, членове на Общия съюз и неговите териториални структури, имат отношение към всички въпроси, предмет на дейността на Общия съюз, работят по тези от тях, към които имат интерес и необходимия потенциал, но главното поле за тяхната изява е работата по места с хората, грижата за създаване на среда и условия за техния живот и обществено-политическата им реализация. В това отношение те проявяват диференциран подход към нуждите и интересите на всеки свой член. Върху съюзните организации ляга и основната тежест на работата по места за военната подготовка, военно-патриотичното и родолюбивото възпитание на подрастващото поколение. Успехът на тяхната дейност до голяма степен се определя от добрата съвместна работа с органите на местното самоуправление и с териториалните структури на централната власт. В настоящата Визия ще се разработят само опорните точки на основните дейности и практически действия по пътя, който води към постигане на стратегическата цел на Съюза. Управленска дейност Управленската дейност в Съюза ще се осъществява от неговите органи за управление, регламентирани с Устава. Тя включва планирането, разработването на политики, организацията на работата, координацията и взаимодействието, механизмите, технологията и формите на работа, мотивацията, контрола и помощта за изпълнение на задачите. Приоритети на управленската дейност ще са: 1.Създаване на условия и предпоставки за ефективно функциониране на върховния колективен орган за управление- конгреса (общото събрание) на Общия съюз и на съюзените организации. 2. Сглобяване на органите за управление на всички нива. Разпределение на ресорите и отговорностите между членовете на управителните органи. Националният, областните и общинските съвети ще се утвърждават като колективни и колегиални органи за управление, изпълняващи с успех и в единство и другите свои функции, каквито са организационната, координационната, информационната и представителната функция. 3. Повишаване качеството и ефективността на дейността на управителните съвети като изпълнителни органи на Съюза. Върху управителните съвети ще пада голямата отговорност да организират изпълнението на решенията на горестоящите органи за управление, за което са необходими умения и демократичен стил на работа и управление. 4. Разработване на вътрешните правила за изграждане и функциониране на Общия съюз- правилници, наредби, инструкции, с които да се регламентират всички дейности на сдружението. 5. Създаване на условия за пълноценно интегриране на съюзените организации в Общия съюз. 6. Формиране, укрепване и създаване правила за работа на националните обществени органи, създадени в помощ на управителните органи на Съюза като: - Обществена академия по въпросите на националната сигурност; - Национална лекторска група; - Експертен съвет; - Бизнесцентър и други. 7. Въвеждане на програмното управление. ОСБВ ще работи по следните програми: - Социална защита, социално подпомагане и социално включване; - Военно-патриотично възпитание и военна подготовка; - Военна експертиза; - Взаимодействие с органите на държавната власт и местното самоуправление при разработване на политики и вземане на решения в областта на сигурността и отбраната на страната; - Информация и връзки с обществеността и други. Програмите трябва да са реалистични и изпълними, да се ръководят от програмен директор, подпомаган от програмен екип от специалисти в съответната област. 8. Създаване възможности за личностна изява на членове на Съюза, които не са част от управителните органи. Ангажиране на повече хора в дейностите, които определят облика на Съюза пред българската общественост. Към тази цел е насочена дейността на споменатите помощни органи, които изпълват със съдържание общественополезната дейност на Съюза. 9. Обратната връзка, контролът и помощта на място са неизменни атрибути на доброто управление, които ще стоят постоянно в полезрението на ръководните органи. Социална дейност Работата за решаване на социалните въпроси на своите членове и на служителите от Сектора за сигурност, прави Общия съюз в най-голяма степен притегателен център за българското войнство. Това са въпроси, които касаят жизнения стандарт и качеството на живот на хората и затова към работата в това направление интересът е оправдано най-голям. Социалната сфера е възел от проблеми, кой от кой по-сложен и труден за решаване. ОСБВ и членуващите в него организации имат място и възможностите за влияние в тази най-проблемна сфера на днешна България, където бедността и мизерията на голяма част от българския народ, особено на пенсионерите, стават все по-непоносими. Към проблемите в социалната сфера имат отношение всички структури на Съюза. Дейностите в тази област намират израз в: 1.Изучаване на въпросите и предложенията на членовете на Съюза в социалната област и поставянето им за решаване по компетентност. Въпросите, които са в компетенциите на държавата, да се отнасят до съответните държавни институции. Тези от тях, които са във възможностите на Съюза, да се поставят в центъра на неговата дейност. Такъв подход дава възможност да се работи конкретно и целенасочено, което е предпоставка за успешна дейност. 2. Съюзът ще съпровожда своите предложения до компетентните държавни институции със съответни анализи, аргументи и визия за решения. Това в най-голяма степен се отнася до острите социални проблеми каквито са доходите, размерът на пенсиите, премахване тавана на пенсиите, ежегодно преизчисляване на пенсиите и като цяло- подобряването на жизнения стандарт на членовете на Съюза. 3. Общият съюз и съюзните членове ще предоставят на ръководствата на МО, МВР и специалните служби експертни становища и предложения за актуализация на нормативната и поднормативна база- закони, наредби, правилници, инструкции, свързани със здравеопазването, лечението, спорта, отдиха и базата за провеждане на дейностите на съюзните организации. Това може да става при обществени обсъждания на нормативни актове или чрез нарочна кореспонденция; 4. Общият съюз ще води на отчет и ще се грижи за социалната защита, социалното подпомагане и социалната интеграция на пенсионираните свои членове. Ще се създаде целеви фонд „Социално подпомагане“; 5. Съюзът ще работи за трайно решаване на острите социални проблеми. Такъв проблем е създаването на възможности за пожизнено безплатно лечение и рехабилитация на пенсионираните офицери, сержанти и служители от органите за сигурност в лечебните и рехабилитационни заведения на МС, МО, МВР и МП. Ще настояваме за регламентиране реда за преференциално ползване на санаториумите, профилактичните заведения, почивната база, социалните кухни и дневни центрове; 6. Прилагане на диференциран подход в социалната дейност на Съюза. Този въпрос е най-непосредствено свързан с работата за задоволяване на потребностите и интересите на членовете на Съюза. На съюзните членове в работоспособна възраст ще се оказва помощ за трудовата им реализация и развитието на успешен бизнес при наличието на такава нагласа. На пенсионерите ще се осигурява социална интеграция и социално включване. На тези, които са в старческа възраст и немощно състояние, ще се помага за осигуряване на социален патронаж или устройване в институции. На заболелите ще се съдейства за медицинска помощ и санаториално лечение. За самодейците и отдадените на художествени занаяти ще се създаде възможност за творческа изява. На учените и творците ще се помогне за тяхната реализация в преподавателската и научната дейност. Местните организации ще настояват за формиране на целеви общински фондове в помощ на дейностите на гражданските организации; 7. Голяма част от тези въпроси и проблеми ще могат да се решат на нормативна основа, ако се приеме Закон за запасното войнство, за какъвто ще настоява ОСБВ. Тук не се засягат въпросите на социалната дейност в интерес на действащите служители от сектора за сигурност и отбрана, но и в тази област Съюзът има възможности за влияние. Участие на Общия съюз в процесите на изработване на политики и закони в областта на националната сигурност Въпросът за участието на гражданското общество и на гражданите в изработване на политики и закони е регламентиран в официални документи на ООН и на Европейския съюз като Всеобщата декларация за правата на човека, Хартата за основните права на ЕС, Международното споразумение за граждански и политически права, Аархуската конвенция, Регламент №211/2011 г. на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската инициатива и в редица други международни актове. У нас този въпрос е регламентиран със „Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление“. Съпричастността на ОСБВ към изработване на политики и закони е демокрацията на участието, която допълва представителната демокрация. Привличането на гражданите в процеса на вземане на решения от държавните власти е свързано непосредствено с принципите на доброто управление. Съюзът ще си взаимодейства с правителството чрез трите механизма: предоставяне на информация, консултиране и активно участие. В това отношение ще използва създадения със „Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации в Р. България“ модел на отношения между НПО и държавата и ще инициира създаване на работни модели по другите два механизма- за консултиране и за участие. Общият съюз ще участва в разработване на политики и закони в областта на националната сигурност чрез: 1. Пряко участие в управлението чрез формите на пряката демокрация:- референдуми; гражданска инициатива; европейска гражданска инициатива; общи събрания на населението. 2. Партньорство и взаимодействие с публичните власти в процеса на вземане на решения и разработване на политики и проектозакони чрез упражняване на конституционното право на предложения, петиции и сигнали. 3. Консултиране на държавните институции с експертите на Съюза при вземане на решения и разработване на политики. Съюзът ще предлага свои решения и ще упражнява публичен контрол за съобразяването на властите с направените предложения. 4. Институционализирано включване на Общия съюз с експерти от областта на сигурността и отбраната в постоянни или временни органи, изградени съвместно с държавата, за разработване на политики или проектозакони. 5. Сключване на договори с държавни власти и институции за разработване на политики и проектозакони чрез участие в състава на органи с консултативни или управленски функции. 6. Участие в законотворческата дейност чрез: - отправяне на предложения, становища, експертни оценки и други в процеса на изработване и приемане на нормативни актове; - участие в заседания на парламентарни комисии, когато се обсъждат проекти на закони; - взаимодействие с ресорни парламентарни комисии при разглеждане на постъпили до тях жалби и петиции на гражданите; - участие в обществени консултативни органи към Народното събрание или към парламентарни комисии; - участие в органи на и за публичната власт, каквито са постоянните органи и такива, в които участието може да бъде препоръчително или задължително. 7. Организиране с публичните власти на съвместни форуми от рода на кръгли маси, конференции и дискусии за обсъждане с експертната общност на политики и проекти на стратегически документи или на закони. Научно-изследователска, образователна и експертна дейност Общият съюз на българското войнство ще развива потенциал за извършване на изследователска дейност. В тази сфера най-непосредствено ще се ангажират обществените научно-изследователските звена- центровете и институтите на българското войнство, регистрирани по ЗЮЛНЦ. В тях е концентриран сериозен потенциал, съизмерим с този на Въоръжените сили. Учените и експертите от Обществената академия и Експертния съвет на Съюза също ще участват в работата по проектите и програмите по линия на НАТО и ЕС, а също и по национална линия. Перспективите за разширяване на военно обучение в началното и средното училище създава възможности за реализация като преподаватели на офицери от запаса и резерва. Те имат необходимите знания, умения и педагогически опит, за да бъдат учители на младите хора. Все в тази област офицерството може да поеме обучението на охранители, на горската и ловна стража и на доброволци за нуждите на гражданска защита. Цялата тази дейност ще се урежда на договорна основа със съответните министерства и ведомства. Съюзът има потенциал и за изготвяне на качествена военна експертиза. На национално ниво работен орган на Съюза е Експертният съвет. Такива съвети могат да се формират и към съюзните организации, областните и общинските управителни органи. Общият съюз ще бъде полезен със своя експертен потенциал, който е в състояние да подготвя експертни становища и позиции по целия набор от концептуално-доктринални документи, национални доклади, планове и програми в областта на отбраната, Въоръжените сили и сигурността на страната. Става дума за такива документи като: 1. Национални стратегически документи- стратегии и концепции за национална сигурност. 2. Документи в областта на отбраната и Въоръжените сили- Доктрина на Въоръжените сили на Р. България, Национална отбранителна стратегия, Концепция за развитие на системата на отбранително- мобилизационната подготовка и др. 3. Национални планове и програми в областта на сигурността и отбраната като План за развитие на ВС на Р. България, Програма за развитие на отбранителните способности на ВС на Р.България, Инвестиционен план- програма на МО и други от този род. 4. Национални доклади и доклади на специалните служби като например Годишният доклад за състоянието на отбраната и ВС на Р. България. 5. Национални позиции по проектодокументи на НАТО и ЕС. Тази дейност ще се съгласува в предварителен порядък, което ще даде възможност да се работи паралелно с работните колективи, изготвящи съответните национални документи, особено в случаите, когато се извършва актуализация на действащи документи. Информационна дейност Информационната дейност ще заеме важно място в живота и работата на Общия съюз българско войнство. Тя ще бъде насочена към информираността на членовете на Съюза и на българската общественост по най-актуалните въпроси на глобалната, европейската, регионалната и националната сигурност. 1. Съюзът ще развие свои информационни органи като Пресцентър и Национална лекторска група, ще издава електронен вестник и информационен бюлетин, чрез които ще провежда информационната си политика. Освен това ще поддържа интернет сайт и фейсбук страница. Амбицията на Съюза е да си спечели име на надежден надпартиен и независим източник на военна информация. 2. Общият съюз ще създаде вътрешна система за информираност на органите за управление, включително и на съюзните членове. Ще се предоставя актуална информация за всичко, което се случва в живота на организацията, а също и за гледната точка на ръководството на Съюза по важни събития от вътрешен и международен характер. Ще се внедри и модел за функциониране на обратната връзка. 3. По отношение на информираността на българската общественост, стремежа на Съюза ще е да се утвърди в кратки срокове като информационен източник, предоставящ обективна и най-вече липсваща в официалните медии информация, свързана с колективната и националната сигурността и отбраната, за реалните проблеми и техните носители. 4. Общият съюз ще дава решителен отпор на фалшивите новини и дезинформацията за случващото се в областта на глобалната, регионалната и националната сигурност. Непосредствената цел на информационната дейност на Съюза е той да се утвърди в публичното пространство като най-надеждния и търсен източник на вярна информация по въпросите за рискове и заплахите за сигурността, включително и за асиметричните такива, за хибридните войни, за отношенията НАТО- Русия, за надпреварата във въоръжаването и за всичко, свързано с войната и мира в национален, европейски и световен мащаб. Взаимодействие с държавата, бизнеса и обществени организации Общият съюз ще поддържа активни контакти и близки взаимоотношения с държавните власти, с работодателските и браншови организации и със структури на гражданското общество със сходен предмет на дейност. Съюзът ще работи за институционализиране на отношенията му с държавите власти. Във взаимоотношенията със законодателната власт ще използваме институционалните форми за участие, каквито са: - участие в работата на постоянната Комисия за гражданско общество и медии, която е създадена специално за работа с НПО; - механизмите за гражданско участие в законодателната дейност на парламента. Съюзът ще упълномощи свои експерти да участват в обществени консултативни органи, каквито са обществените съвети към парламентарните комисии ; - отправяне на предложения, становища, експертни оценки и други, свързани с изработването и обсъждането на нормативни актове и решения на Народното събрание. Общият съюз на българското войнство ще взаимодейства с президентската институция от позициите на неправителствена организация по въпросите за постигане на единството на българската нация и за военно-патриотичното възпитание на младото поколение. При покана от президента, Общият съюз ще участва в работата на обществени съвети, формирани към институцията като например Обществения съвет за външна политика, отбрана и сигурност. Във взаимоотношенията с изпълнителната власт Съюзът ще прилага и изпълнява три взаимно- свързани функции: 1. Съюзът- партньор на държавните органи и институции при решаване на въпросите, свързани със сигурността и отбраната на страната; 2. Съюзът - опонент на държавните власти в случаите, когато неговата експертиза се различава от намеренията и решенията на публичните власти. В тези случаи Съюзът с факти и аргументи ще отстоява своята позиция и ще полага усилия да бъде защитен националния интерес; 3. Съюзът - коректив на властите, когато те водят погрешни политики и вземат неадекватни на конкретната ситуация решения. Формите на тази функция са приемане на декларации, обръщения, апели, провеждане на митинги, шествия, протести и други от този характер. Взаимодействието с държавата ще се осъществява на всички нива на централната и местната власт в съответствие с раздела „Подпомагане и насърчаване от държавата“ на ЗЮЛНЦ. С работодателските организации Общият съюз ще си партнира главно по въпросите на вътрешната сигурност и обществения ред и по теми, свързани с интересите на членовете на Съюза- бизнесмени. Взаимодействието ще се изразява главно в следното: 1. Сключване на договори за обучение на служители на работодателските организации за действия в условия на природни бедствия и други кризисни ситуации; 2. Въвеждане на обществено-частно партньорство по въпроси от взаимен интерес; 3. Подпомагане и спонсориране на изяви на Съюза или на съвместни такива. 4. Подпомагане и взаимодействие с бизнес- центъра на Съюза. Широко е полето за сътрудничество и съвместна дейност с други родолюбиви съюзи и организации. Общият съюз ще търси партньорства, а не конкурентна борба. Има много теми, национални инициативи и конкретни въпроси, по които ще се работи съвместно за постигане на общите цели, свързани с грижата за хората и националната сигурност. Такива са: 1. Организиране на съвместни изяви по националната инициатива „Брод за България“ и инициатива „Единение“, които по замисъл и дух са изцяло свързани с каузата за ново възраждане и изграждане на сигурна и просперираща България; 2. Съвместна работа за военно-патриотичното и родолюбиво възпитание на децата и подрастващото поколение; 3. Сключване на споразумения за сътрудничество и съвместна дейност с други родолюбиви съюзи и организации. Стопанска дейност Общият съюз на българско войнство ще провежда допълнителна стопанска дейност в рамките на закона. Тя ще е свързана с предмета на неговата дейност като неправителствена организация: - участие в разработването и реализирането на проекти и програми от сферата на националната и колективната отбрана и сигурност; - осъществяване на консултантска дейност; - извършване на посредническа дейност; - осъществяване на лекторска дейност ; - провеждане на обучителна дейност; - извършване на издателска дейност; - осъществяване на информационна дейност и други от този характер. Придобитите от стопанската дейност средства няма да се разпределят като печалба между членовете на Съюза, а ще се използват за общосъюзни нужди. Международна дейност Общият съюз ще си сътрудничи и ще провежда съвместна дейност със сродни военно-патриотични организации от съседни страни и от страни членки на НАТО и ЕС. Тази дейност ще намира израз в: 1. Провеждане на работни срещи с ръководствата на сродни организации за обмяна на опит по въпроси от взаимен интерес, свързани със статута, функциите и задачите на съюзите и тяхната законова регламентация. 2. Сключване на споразумения и договори за сътрудничество и съвместна дейност. 3. Организиране на съвместни изяви по въпроси, предмет на партньорски отношения между военните ведомства на двете страни. 4. Срещи с представители на СИОР и на други международни организации на запасното войнство. 5. Организиране на двустранни и многостранни форуми от рода на кръгли маси, конференции, дискусии и други от този характер. 6. Представяне на Общия съюз и съюзните организации в издания на други страни, отразяващи дейностите на военно-патриотичните организации и съюзи. Граждански контрол Гражданският контрол в Сектора за сигурност и особено на специалните служби е неразделна част от демократичния контрол в тази много важна и деликатна сфера. Общият съюз ще използва в пълен обем предоставените му законови правомощия за упражняване на контрол върху органите и структурите на МО, МВР, МП и специалните служби по следните въпроси: 1. Спазване на законите в съответните ведомства и служби. 2. Зачитане на конституционно определените права и свободи на гражданите. 3. Законосъобразно разходване на отпуснатите бюджетни средства. 4. Спазване на законовите процедури за организиране и провеждане на обществени поръчки. 5. Законосъобразно прилагане на специални разузнавателни средства и използване на служебната информация. 6. Спазване на законовите изисквания за деполитизация в Сектора за сигурност и недопускане на партийни обвързаности. 7. Недопускане прояви на корупция в силовия сектор и обслужване на корпоративни интереси. По тези и по други въпроси, свързани с ефективния граждански контрол, Съюзът ще се възползва от възможностите, които предоставя на гражданите и на неговите организации Законът за достъп до обществената информация. За придаване на по-организиран характер на контролната дейност, Общият съюз ще настоява за създаване на Национален съвет за гражданско наблюдение. Задачите и дейностите на Общия съюз и на съюзните организации на българското войнство са многообразни и взаимно свързани. За създаване на стройна система на работа за тяхното практическо изпълнение и за постигане на обвързаност по време, цели, задачи, дейности и действия, в частта на Пътната карта, отнасяща се до развитието и функционирането на Общия съюз на българското войнство, ще се обособяват два етапа: Първият етап, с продължителност четири години, ще обхване времето от Учредителния конгрес (общо събрание) до втория редовен конгрес на Съюза. През него ще се решат въпросите на организационното изграждане на органите за управление и на структурите по места; ще се разработят и приемат работните документи на Съюза; ще се създадат помощните органи към Националния и Управителния съвети; ще се реализира медийния проект; ще се изгради информационната система; ще се институционализира участието на Съюза в специализираните държавни органи и ще се подпишат договорите за сътрудничество и съвместна работа; ще се канализира работата за военно-патриотичното възпитание на подрастващото поколение; ще се решат най-належащите въпроси в социалната област. ОСБВ ще се яви на своя Втори конгрес като национално-представителна организация. През втория етап, също с продължителност четири години, ще се масовизира членството в Съюза; ще се изградят структури на територията на цялата страна; ще се осигури стабилно присъствие във властта на всички нива; ще се приемат законите за възрастните хора и за запасното войнство; ще се решат по-голямата част от трудните въпроси в социалната сфера- пенсии, медицинско осигуряване, почивно дело; ще се отбележи сериозен напредък в осигуряване на материално-техническата база на организациите; ще завърши напълно процеса на интеграция на съюзите и организациите в Общия съюз. Конкретизацията на целите, дейностите и действията по години ще се направи в Програмата и най-вече в плановете на Съюза. Въпросът за продължителността на посочените периоди за развитие на Съюза подлежи на дискусия. X. Състояние и качествени характеристики на Съюза след изпълнение на „Визията за създаване, развитие и функциониране на Общия съюз на българско войнство“ Във Визията са определени целите и приоритетните задачи на работата за развитието и функционирането на ОСБВ в осемгодишен период от време. Визията е стратегически документ, който разкрива вижданията за пътя, който трябва да се измине и дейностите, които да се осъществят, за да се постигне желаното състояние на Общия съюз като непартийна, обществено-политическа организация, работеща в полза на обществото и държавата. Основните качествени характеристики на желаното състояние, към което се стреми Общият съюз и които ще бъдат постигнати в завършен вид в края на предвидения осемгодишен период са: 1. Общият съюз на българското войнство ще стане най-масовата и авторитетна обществено-патриотична организация на българското войнство и на родолюбивото гражданство, незаобиколим фактор в държавата и обществото при решаване на въпросите на отбраната, сигурността и просперитета на страната. 2. Съюзът ще се утвърди като средище за изява и подкрепа на активната гражданска позиция на българското войнство, изразител на неговите патриотични стремления, защитник на потребностите, правата и свободите му. 3. Съюзът ще се превърне в инкубатор, инициатор и двигател на национални каузи, инициативи и движения в интерес на общественото благо. 4. Общият съюз ще изпълни със съдържание функциите си на партньор, опонент и коректив на публичните власти при вземане на държавнически решения и изработване на политики и проектозакони в областта на отбраната и сигурността на страната. 5. Съюзът ще е представен във всички нива на публичните власти- кметове, общински съветници, областни управители, директори на дирекции, агенции и държавни служби, зам.- министри , министри и депутати. 6. Общият съюз ще е фактор и градивна сила на гражданското общество за преодоляване на конфронтацията и противопоставянето, за покаяние, национално помирение и единение на българската нация. 7. Съюзът ще е лидер в обединителните процеси на военно- патриотичните съюзи и организации, сторонник на единението на българското войнство по национални каузи, интереси и приоритети. Заключение Създаването и развитието на Общия съюз на българското войнство ще е силен сигнал, че настъпва нов етап в организирането на непартийна основа на родолюбивата част от българския народ. В публичното пространство ще се появява модерен граждански субект с високи цели и ясна стратегия за тяхното постигане. Общият съюз ще завоюва престиж в обществото със своята активна гражданска позиция по животрептящите национални интереси и приоритети и с независимостта си от политически партии и разни донори- фондации и центрове на други страни. ОСБВ ще се позиционира в третия сектор като авторитетна, патриотична обществено-политическа организация, която поставя националните интереси, сигурността и просперитета на страната над всичко останало! Под девиза „В съединението е силата!“, Съюзът ще работи за сплотяване и единство на българското войнство и на българската нация, за изграждане на сигурна и просперираща България! 08.12. 2018 г. Гр. София
Пуснато на 31 May 2019
Уроците на живота Животът е най- добрия учител, а историята е неизчерпаем източник на мъдрост и поуки. Ние имаме поучителна история свързана с обединението и разединението на организациите на запасното войнство. Нека си припомним 1941 г., когато се прие специален закон за„Общия съюз на запасното войнство“. ТозиСъюз обедини пет военно- патриотични организации. Днес, макар и при коренно различна обстановка, темата за обединението на военно- патриотичните и родолюбиви организации отново е на дневен ред. Сега, образно казано, се намираме в ситуацията, за която народната мъдрост казва, когато каруцата се обърне, пътища много. Не знам дали е правилно да се твърди, чекаруцата на която са натоварени военно- патриотичните организации се е обърнала, но няма да е грешна констатацията, че тя е дълбоко затънала,че буксува на място и няма движение напред. Затова търсим път за изход от ситуацията, чрез обединение на десетките военно- патриотични организации, които се нароиха през последното десетилетие. Голямият въпрос днес е как да стане това? Години наред на идеята за единение на българското войнство и за обединение на военно- патриотичните и родолюбиви организации , аз отдавам много сили и енергия. На тази кауза посветих труда си „В единението е силата на българското войнство“ и „Визията за създаване, развитие и функциониране но Общ съюз на българското войнство“. Тази ми дейност в никакъв случай не е насочена срещу СОСЗР, в когото,наред с КООСО, виждам лидер на обединителните процеси. И през ум не ми е минавало да искам промяна на неговото име, още повече- неговоторазпускане или ликвидиране. Та това е моя съюз. Аз съм негов редови и почетен член и искрено желаяпо- нататъшното муразвитие и успешно функциониране. Ако в моите предложения за обединението, които не съвпадат с вижданията на ръководството на СОСЗР има хляб, те ще получат одобрението на колегите. Ако те са безпочвени, със сигурност офицерството ще ги отхвърли. В такива случаи няма нищо по- справедливо от максимата, Глас народен, глас божии. Знам, че бългаското офицерство стои високо в интелектуално отношение. Всеки който се опитва да го манипулира, рано или късно, ще катастрофира. Затова се учудвам, защо ръководството на СОСЗР налага цензура на документите, които с много усилия и чувство на отговорност разработвам? Защо не ги прави достояние на низовите организации? Мисля, че позицията на почетен член на Съюза и на член на Столичния съвет на СОСЗР, не трябва да се крие от членската маса.Нека хората, редовите членове на Съюза,кажат своето информирано мнение и дадат оценка дали моите тези са градивни, реалистични и изпълними. От това няма нищо по- естествено и нормално. За сега обаче вижданията и тези ми остават глас в пустиня. Аз се съобразявам с Устава на Съюза, разбирам какво правя и зная за какво иде реч, защото не съм летящ слон и фанатизиран мечтател. Аз съм патил човек, здраво стъпил на земята, с реалистичен поглед за ситуацията в нашето съсловие. Знам, че по пътя на обединението ще срещнем много подводни камъни, кой от кой по- остър и с потенциал за съпротива.Разбирам, че някои ги устройва статуквото и го бранят със зъби и нокти. Други пък се опасяват да не се лишат от привилегията да водят бащина дружина. Да не забравяме и политиците, които се страхуват от единен и силен съюз на българското войнство. Въпреки всичко съм убеден, че проблемите на обединението са решими и съпротивителните сили са преодолими. Най- важното сега е да намерим верен отговор на четирите въпроса: какво, кога, кой и как? Дешифрирано, това означава да си отговорим, какво трябва да направим за да се обединим, кога във времето ще е възможно да се осъществи този акт, кой ще го направи и най- важното – как да стане това,т.е. с каква политика, стратегия, действия? Аз се опитах да дам изчерпателен отговор на тези въпроси с „Визията за създаване, развитие и функциониране на Общ съюз на българското войнство“. Удоволетворен съм, че на общосъбрание,КООСО я утвърди и прие единодушно като свои програмен документ за участие в обединителните процеси. Виждания които излагам, са само една гледна точка по дискусионната тема за единението на българското войнство и за обединението на неговите организации. Сигурно в това отношение ще се лансират и други проекти. Не трябва да се пренебрегва нито един от тях. Всеки сам по себе си е някаква ценност, защото, както е казал незабравимия Чарли Чаплин, „на най- важните житейски кръстовища, няма никакви пътни знаци“. Българското войнство и неговите организации действително са на кръстопът. Вече не търпи отлагане отговорът на въпроса- ще бъде ли българското офицерство фактор в държавата и обществото, или ще си остане само един статист и страничен наблюдател от който нищо не зависи. Затова на дневен редсе поставя задачата за обединение на военно- патриотичните организации и съюзи, което е условие и предпоставка за промяна на статута на българското войнство.Съвременен опит в това отношение няма. Никой от нас не е правил обединение. Затова важна предпоставка и гаранция за успеха на каузата за обединението е тя да стане колективно дело на целокупното българско войнство и на неговите организации, а не на измислени и при това нелигитимни координационни съвети.Подмяната няма да ни свърши работа. Още повече, че обединението не е самоцел. То е само първата стъпка по нелекия път на промяната,която ще доведе до повишаване качеството на съюзната дейност.В случай, много актуално звучат думите на великия Алберт Айнщайн, който изрича поучителните слова че, „не е възможно да се справим с проблема, ползвайкисъщия тип мислене, който е докарал този проблем“. Фундаменталниятпроблем е, че българското войнство е разпокъсано, че са налице десетки ВПО, че по- младите офицери и сержантите странят от съюзния живот, че не сме фактор в обществото и държавата, че не сме опора и защитник насвоите членове. Нашите организации носят отговорност за това, че българското офицерство, което винаги е било в първите редици на елита на нацията, през годините на прехода беше унизено и захвърлено в задния двор на обществото. До тази нерадостна реалност стигнахме по много причини от обективен и субективен характер, по които аз вече съм писал и съм изказал своето мнение. Започнатата промяна ще изисква нова философия, преустройство на мисленето и действиятаза решаване на проблемите скоито сега се сблъскваме. Аз не чукам на отворена врата, а се опитвам да предложа ключ за отваряне вратата на обединението. Ключът на единението и на обединението на военно- патриотичните организации и съюзи е в наши ръце. Този вълшебен ключ е създаване, на конфедеративен принцип, на единен, Общ съюз на българското войнство.Това означава да има обединение, но на равнопоставена основа, при запазване на организационната самостоятелност, автономността и самоуправлението на съществуващите ВПО. Организираните от ръководството на СОСЗР съвещания и работни срещи посветени на обединението не дадоха резултат. Откровено казано, с няколко изключения, огромното болшинство от ВПО ги бойкотираха. Дори упорито налаганото Споразумение за съвместна дейност по обединението на военно- родолюбивите организации в Р. Българияв крайна сметка не беше подписано. Не е ли това знак за преосмисляне решението на Централния съвет, обединението да стане на основатана СОСЗР, и за отправяне на поглед към другите проекти, включително и на преложения от мен. Много ми се иска да бъда разбран правилно. Аз не предлагам „риба“, аз предлагам „въдица“. Този израз е само една метафора. Всъщност „въдицата“ е политика, стратегия и план за действие. Моят проект е с поглед устремен към бъдещето.Той отчита, както сегашните реалности, така и изискванията произтичащи от тенденциите за развитието на света, страната и гражданското общество у нас. Той не търси еднократен ефект и моментни изгоди за когото и да било. Това е работещ и перспективен модел, койтоводи до решаване на пробемите и носи трайни изгоди на членовете на Общия съюз, на държавата и обществото. С моите тези и виждания по въпросите на обединението, аз не предлагам „пари“, аз давам формула за печелене на пари. Парите, колкото и да са , рано или късно свършват, ако не се умножават. Те са като огъня, който ако не се подклажда, бързо огасва.“Парите“, в нашия случай, са идеите, политиките и практическите действия за тяхното реализиране. А формула за печелене на „пари“която предлагам включва целия инструментариум от подходи, форми, механизми и технологии на работа обединени в система, която да функционира по единен замисъл и план за действие. Аз съм ценител и се прекланям пред мъдростта на народа. През годините научих и изпитах на гърба си най- важния урок на историята, който учи, че „Няма добро дело, което да остане безнаказано“. Тази житейска мъдрост може да бъде прочетена по два начина. Някои ще кажат,че щом добрите дела се заплащат с наказания, значи нетрябва да се правят добрини. Други пък, към които и аз се причислявам, смятаме, че добрите дела са присъщни на добрите хора. Затова не се страхувам от „наказания“ и продължавам да работя в интерес на общественото благо. В конкретния случаи, заради моите виждания по въпросите за обединението на военно- патриотичните организации и съюзи, срещам от отделни колеги от ръководството на СОСЗРподозрителни погледи, получавам упреци и безпочвени обвинения. Колкото и да е парадоксално,„наказват“ ме защото искам да съм полезен, защото имам собствено мнение и открито прокламирам своите тези и виждания за начина по който да се извърши обединението на нашите организации. Аз разбира се съм над нещата и няма да вдигна белия байрак. Ще отстоявам до край моята правда. . . . Мнозина определят обществената работа като много благородна, но неблагодатна дейност. За мен обществената работа е апостолско призвание. Тя не е за всеки. На обществената работа се посвещават само хората решили да служат безкорисно на своето съсловие, на своя народ и Родина. Не приемам , че ангажираните, срещу заплащане, с ръководството или работата в граждански организации, вършат истинска обществена работа. Това е всичко друго, но не и общественополезна дейност. Едно от нещата с които се гордея е , че в почти 20 годишната ми работа в обществения сектор не съм получил нито стотинка за вложения от мен интелектуален и какъвто и да е друг труд. Всичко е било и е на ползу роду. Ген. м-р о.з. д-р Стоимен Стоименов
Пуснато на 31 May 2019
На 17.01.2019 г. се проведе разширено заседание на Управителния съвет на КООСО с дневен ред:
1. Приемане на нови членове на КООСО.
2. Разглеждане на проекта за Визия за създаване, развитие и функциониране на общ съюз на българското войнство.
3. Проект за декларация в защита на военнослужещите и полицаите.
4. Организационни въпроси.
За членове на КООСО бяха приети:
1. клуб "Достойнство" - гр. Кърджали, с председател подп. (о.р.) инж. Николай Ръжев
2. военнопатриотично сдружение "Капитан Димитър Списаревски" - Добрич, с председател Генади Ганчев.
По втора точка от дневния ред бе взето решение проектът за визия да бъде изпратен на всички организации от КООСО с молба до 22.02.2019 г. да предоставят своите становища. Управителният съвет реши на 12.03.2019 г. да се проведе заседание на Конфедеративния съвет за окончателно приемане на Визията.
От името на министъра на отбраната, председателят на КООСО връчи награда "Нагръден знак за чест и достойнство" на председателя на "Клуб 199" - полк. (о.з.) инж. Цанко Цанков.
Пуснато на 15 Feb 2019

<< Previous 1 2 Next >>

Powered by CuteNews

Актуално от КООСО

От живота на КООСО
Военно-патриотичните организации и политическата дейност
Проект на Визия за създаване, развитие и функциониране на Общ съюз на българското войнство
Размишления на глас за обединението
Заседание на УС на КООСО
"ДОБРОВОЛНАТА СЛУЖБА" ИЛИ "ДОБРОВОЛНАТА ПОДГОТОВКА" НЕ РЕШАВА ПРОБЛЕМА С НЕДОСТИГА НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИ
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КООСО ДО ПРЕЗИДЕНТА РУМЕН РАДЕВ И ДО ИНСТИТУЦИИТЕ ОТНОСНО ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КООСО: НИЕ, КОИТО ПОСВЕТИХМЕ ЖИВОТА СИ НА ОТБРАНАТА НА СТРАНАТА, НЕ МОЖЕМ ДА ОСТАНЕМ БЕЗРАЗЛИЧНИ, КОГАТО ИМА ПРОБЛЕМИ В УПРАЖНЯВАНЕТО НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ!
Powered by CuteNews

Актуални Новини

Контакти

csdpo.eu
ndcaabg@abv.bg